— Бооже! Ще си цапам ръцете!
— То миналото си е минало. Само да свърша гимназията. Ще ми олекне.
— Сипи му пепел!
— Днес бяхме поне частично удовлетворени.
— Така е.
— Ще дойде време, когато ще бъдем удовлетворени напълно.
— Ще намерим нови и хубави неща в живота. Та нали затова ходим на училище. Самите учители са ни пример за добро и зло. И съучениците ни също. Всеки си има свои слаби и хубави страни.
— Без тях не може. Само дето го измислиха този нов правилник за поведението.
— Ще съжаляват за него.
— Кой ги знае.
— Той, макар и нов, е прибързан. На не съвсем укрепнали характери не бива да се действа по такъв начин.
— И аз мисля така. Ще протестираме, нали?
— Затова сме млади.
— Вярвам, че този път ще видят грешката си.
— Толкова хора ще им помогнат.
— Нямам нищо против новите неща, ама това е необмислено.
— Химичката пък днес какви теории седнала да ни развива.
— Тя си е такава.
— Добре, че днеска поне не ми писа двойка.
— Искаше да докаже, че е благородна.
— Всичко е демагогия в нея.
— Я-а! Я виж!
— Какво?
— Какво е това?
— Някакви нововъведения.
— Само нововъведения. Такова чудо пък не бях виждала.
— Защо не си ушиеш такава пола?
— Ами откъде брезент?
— Ами ще си купиш една палатка и от нея.
— Това пък направо е извратена мода!
— На Дивия Запад така са ходели.
— Тук не е Дивия Запад.
— Да, не е, ама това нововъведение е дошло оттам.
— Акъл!
— А! Това не е ли Мерито?
— Тя е! Хайде да изчезваме!
Осемнадесета глава
СТРАННА ФИЛОСОФИЯ
Но беше вече късно да се скрият. Мерито ги беше забелязала и им махаше с ръка.
— Аман вече от нея! — измърмори Емо, но се приготви за неизбежната среща с Мерито. „На лицемер с лицемерие“ — каза си той и се ухили до ушите.
— О, Мери, здравей, как си? — запита престорено весело Елито.
— Много съм добре. А вие какво? На разходка, а?
— Да, разхождаме се, защото е полезно за здравето — отвърна Емо.
— Не очаквах да ви срещна двамата.
— Че какво за очакване има? — засмя се Елито.
— Досега си мълчите.
— Ама, чакай де! Ти си с грешен адрес! — извика Емо.
— Защо?
— Не ги разбираш ти тези работи! — пренебрежително махна с ръка той.
— Защо пък не! Никога такива работи не се укриват.
— Аз какво ти приказвам досега? Ей, ти май хич не разбираш.
— Глупости! Щом двама млади са заедно, значи има нещо.
— А пък особено като се намеси трети, става една бъркотия, нали така, Ели?
-Да.
— Значи ме гоните?
— А! Бооже! Ти пък какво си мислиш.
— Не се бойте, на никого няма да кажа.
— За кое? — учуди се Елито.
— За това, че съм ви видяла заедно.
— Досега ти обяснявах, моме, че имаш грешка.
— Каква грешка.
— Еей такава. Голяма като кит.
— Защо?
— Виж какво, не се прави на…
— Защо, бе?
— Защото така. Не искам да останеш в заблуждение.
— Какво заблуждение?
— Че ние с Елито се любим.
— Е как така?
— Ами така!
— Вие пък сте едни!
— Осъзна ли си грешката?
— Вас пък ви е и страх!
— От какво? Виж какво, ти си голяма фантазьорка.
— Добре де! Какво ти каза класната като беше у вас?
— Какво? Ти пък откъде си научила?
— Тя ми каза. Беше и у нас. Леле! Само каква олелия вдигна. Майка ми след това щеше да пукне.
— От какво?
— Не й издържат нервите. Пък и класната като се домъкна, тя едва се въздържа да не я изхвърли.
— Бре! Не съм знаел, че е толкова опасна майка ти.
— Ти пък! Какво ти каза класната?
— Че съм си намалил успеха.
— Така ли? Друго нищо?
— Не. Тя стоя за нула време.
— Така ли? Пък на мен ми даде отчет кой с коя ходел и такива ми ти работи.
— Нали си важна персона.
— Емо! Стига си приказвал глупости! У Елито класната идвала ли е?
— Защо питаш мен. Питай нея.
— Мислех, че знаеш, затова.
— Откъде ще знам, сега току-що се видях с нея.
— Така ли? Пък аз мислех…
— Ти можеш да си мислиш много неща. Досега се мъчех това да ти обясня.
— Ели, идва ли у вас класната?
— Не. Не ми и трябва.
— Тя няма и да дойде у вас. Тя ходи само у развратаджийте.
— Бре! Ти за развратаджия ли ме имаш?
— Ами да. Сутринта ме черпиш в сладкарницата, на обяд си отиваш с едно зайче, дето си се закачал с него по коридора, а след обяд те виждам с трето момиче.
— Що за констатация?
— А не е ли така?
— Добре, и така да е, ако някой ми каже, че ходя с теб, аз бих предпочел да се самоубия, защото слуха се разпространява повече от истината.
— Защо пък, че какво лошо има в мен?