Всички се засмяха.
— Марина, защо мълчиш? — я запита Елито.
— Какво да кажа?
— Ами нещо интересно.
— Не ми се е случило.
— Така е. Човек в това училище ще пукне от скука.
Емо разбра накъде бие Елито и затова я смушка да мълчи. Тя го погледна с укор, вдигна рамене и замълча.
— Ей че студено стана! — извика Иванчо.
— Елате у нас. Няма никого — каза Елито.
Двадесета глава
УРОК ПО ВЪЗДЪРЖАНОСТ
— Хайде, Емо, ела с нас! Защо се спря? — провикна се Райчо.
— Ще си ходя.
— Хайде, хайде, ще си ходиш! Тръгвай с нас.
— Емо, ела! — каза Елито. — У вас няма никого, какво ще правиш сам?
— Абе…
— Хайде де! Не се цепи от колектива! — пошегува се Иванчо.
— Ако считате това за колектив…
— Е-е! Компания е!
Марина тръгна със своите съученици. Това вбеси Емо. И той не знаеше защо. Какво искаше Марина, да го измъчва ли? Не беше ли й достатъчно, че му даде да разбере тази жестока истина!
Но все пак на Емо му беше радостно в душата, че Марина беше близо, до него.
— Емо, защо си така мрачен? Накара времето да се стъмни по-рано — закачи го Райчо.
— Нищо.
— Е-е! Как така нищо? Сякаш аз не виждам!
— Райчо! — закани му се Елито.
Емо погледна към Марина. Тя беше безгрижна!
Той се вбеси. Идеше му да зареже тази глупава компания и да си замине.
Но, все пак, се въздържа.
— Колко е часът? — попита той и Елито му каза:
— Шест.
— Точно?
— Да.
— Как пък все на точните часове те питам.
— Ти си цял часовник.
— Бре! И да не знам досега!
Беше се стъмнило съвсем.
— Емо, може ли да се хвана за теб? — попита Марина.
— Да, разбира се.
— Много е тъмно.
— Уличните лампи са изгорели.
— Да.
Емо я чувстваше до себе си. Побиха го тръпки.
Двамата изостанаха назад.
— Емо, не биваше да ми казваш…
— Може би си права.
— Щом издържа до днес, трябваше да намериш сили да издържиш и до края.
— Да, трябваше.
— Нищо. Сега единственият лек е да забравиш всичко.
— Ще се помъча.
— Ти не си виновен. Знам. Гледаш, че всички са на двойки.
— Не, неправилно си ме разбрала. Съвсем искрен бях. Дори очаквах, че отговорът ти ще бъде такъв, но за морално успокоение…
— Вярвам, че никак не се успокои.
— Не, никак.
— Значи, беше по-разумно да си мълчиш. Щяхме да бъдем по-добри приятели.
— Така ли мислиш?
— Да.
— Нима това ще навреди нещо на другарството ни?
— Да, няма да бъде така естествено както преди.
— Да, права си.
— Нищо, ще се постараем да забравим този случай. И ти, и аз.
— Да, всъщност и да се обичахме взаимно, нищо нямаше да спечелим. Сега се разочаровах само аз, а в противния случай щеше да стане по-лошо. Щяхме взаимно да се разочароваме накрая.
— Защо? Аз по принцип не мисля така. Например, аз никога не бих се разочаровала от своя приятел.
— Така ли? Наистина ли го обичаш?
— Да.
— Може би е само увлечение?
— О!
— Кой знае!
— Обвиняваш ме! А ако те обичах теб, също ли щеше да бъде увлечение? А, и най-главното, твоята любов увлечение ли е?
— Не знам. Може би не. Ако беше увлечение, щях да бъда по-настойчив. Моята любов е осъзната. Дори почти се примирявам, че тя е несподелена.
— Това е в полза и на двама ни.
— Кой знае!
— Защо? Ти мислиш, че няма да се влюбиш в някое друго момиче след това ли? Охо! И то още по-силно. Зная ви вас!
— Може би си го изпитала това?
— Да.
— Значи имаш опит.
— Глупости! Аз съм чиста пред своята съвест.
— И аз също. И, може би, беше по-добре, че ти казах.
— Това е вече твоя работа.
— Да, но вече се чувствам по-голям. С много години. До скоро бях глупав малчуган.
— И на мен ми правеше впечатление същото. Иначе отдавна, преди всичко, бих се влюбила в теб. Честна дума. Но всичко е свършено. Аз обичам друг.
— Да, и аз не искам да бъда причина за някои неприятности.
— Виждам, че си разумен.
— Трябва винаги да сме такива.
— Да, но не сте винаги.
— Кой знае!
— Емо! Хайде по-бързо! — извика отпред Елито.
— Идваме!
Скоро стигнаха.
— Хайде, влизайте. Не се събувайте.
— Само в селските къщи се събуват — не пропусна да се изкаже Райчо.
— О-о! Райчо, ти пък!
— Хайде, с какво ще ни почерпиш?
— Знам, че сте въздържатели.
— Само Емо не пие.
— Вие сега ще му правите компания.
Всички се засмяха.
Двадесет и първа глава
БЕЗГРИЖНОСТ
— Ели! — извика Райчо от кухнята. — Това в хладилника какво е?
— Я не пипай там! — Елито веднага изхвръкна от стаята. — Пияница! Защо пипаш? Баща ми ще се развика! Любимото му питие е това! Защо си го изпил?