— Ще се напия!
— Поне за мое удоволствие.
— Я си гледай кефа! — каза през рамо Искра и обърна една чашка. — Иха! Екстра!
— Може ли толкова извратени момичета да съществуват! — промърмори Емо.
— Това не е нищо! Мерито да видиш! — с възхищение каза Искра.
— О! Тази е от нейния бранш! — възнегодува Емо.
— И тя ще свърши скоро — каза Елито.
— Да свършва! — ядоса се Емо.
— Ето! — вдигна рамене Елито.
— Те ти беля на главата! — Емо стана.
Двадесет и втора глава
ЗАГРИЖЕНОСТ
— Какво да ги правим? — запита Елито, която беше пребледняла.
— Заключете ги в килера — каза Марина.
— Вярно, той е празен.
— Знаеш ли, какво ще стане като се събудят? — запита Емо.
— Нищо няма да им стане!
— Не се знае, ако и Искра е там.
— Да, прав си! Само юнаците ще натикаме там — съгласи се Марина.
— Ами ако изкъртят вратата?
— Ще ги вържем — каза Марина.
— Не! Ще ги натикаме под душа — отсече Емо.
— Те ще изстинат! — уплаши се Елито.
— Нищо им няма, да не са пили!
— Аз ще бъда виновна!
— Ти си пак виновна!
— О, Емо!
— Какво си се завайкала? Домъкна ги и им даде да пият!
— Не знам какво да ги правя!
— Аз ти казах.
— Не, не! Ще се разболеят.
— Аз трябва да си ходя — каза Марина. — Вече е късно и нашите ще се тревожат.
— Дойде да видиш падение — тъжно поклати глава Емо.
— О! Това не е нищо! Мерито да видиш! — отговори му иронично Марина. — Съжалявам, че няма как да ви помогна.
— Нищо, ние ще се оправим! — каза Емо.
— Желая ви успех!
— Ще видим. Дано се оправим.
— Чао.
— Чао, Марина.
Вратата се хлопна и Емо остана сам с отчаяната Ели и пияните си съученици.
— Не очаквах, че така ще стане — тъжно каза Елито.
— Аз пък очаквах, но не исках да се обаждам много, защото всички щяха да викнат против мен, нали съм…
— Да, така е.
— Какво да правим? Да ги натикаме ли в банята?
— Не знам. Не те ли блазни Искра?
— Защо?
— Само да легнеш с нея!
— Теб какво те прихваща?
— Нищо. Вече ще откача. Иванчо сигурно не е спал с момиче.
— Не е.
— Да спи ли?
— Защо?
— Ами така. С мен.
— Ти наистина си откачила!
— И аз ще взема да се напия!
— Тогава, наистина, всичките ще се намерят в банята.
— О, недей, моля те!
— Какво да те прави човек?
— Ще се напия!
— Глупачка!
— Какво да правя? Не мога повече!
— Много си трагична! Боже мой! Ама ти наистина си се уплашила! Ще изтрезнеят.
— После какви разследвания ще стават!
— Марина се измъкна!
— Блазе й.
— Глупости!
— Ти се съмняваш в нея!
— Не знам.
— Има някой, който казва на класната всичко, но не вярвам да е тя.
— А защо се измъкна?
— Късно е.
— Глупости, късно! Осем и половина. Толкова ли е?
— Девет без петнайсет.
— Е, значи не е много късно.
— Тя живее далече.
— След малко ще й се обадиш по телефона.
— Тя може да е с приятеля си.
— Да, да. Правилно. Но все пак, ще й се обадиш.
— Ти се съмняваш във всички?
— Да, дори и в теб.
— Аз никога няма да се изкажа.
— И аз никога няма да те изкажа.
— Дори и да ме изкажат, какво? Няма да пострадаш ти.
— Я стига глупости!
— А защо, наистина е така.
— Добре, добре. Дай да им бием шамари. Не са пияни чак толкова.
— Те са неиздръжливи.
— Я върви долу в бакалията и купи лимонов сок. Бързо, докато не са затворили!
— Отивам!
Елито изхвръкна и Емо се замисли. „По дяволите! — си рече той — Откъде пък ми се струпа всичко това на главата!“
Искра, която лежеше на дивана до Райчо, се обърна на другата страна и прегърна „рагацото“. Но, все пак, спеше дълбоко.
Елито се върна и носеше две шишета с лимонов сок.
— Браво! — извика Емо. — Сега гледай как действа великият изтрезвител!
— Какво ще ги правиш? О! Я гледай пък тая!
— Остави я! Тя нищо не може да направи. Само го е прегърнала по инстинкт.
— Тя сигурно всяка нощ спи с момче.
— Кой я знае! Я отвори на Иванчо устата.
— Ами ако се задави?
— По дяволите! Първо ще го събудим, а след това ще го доизтрезнявам. Хайде да им бием шамари!
— О! Страх ме е!
— От какво пък те е страх?
— Не знам.
— Те добре, че са пили водка и не миришат. Давай!
Иванчо леко отвори очи и започна да мърмори нещо неразбрано и да мляска.
— Трагедия! — извика Елито.
— Ти я направи тази трагедия! — Емо беше безпощаден.
— О, Емо!
— Не се вайкай! Дай лимоновия сок да му сипем малко в устата. Не виждаш ли, че иска да пие още!
— Ето.
— Оха! Виж! Направо магия!
Иванчо ококори очи.