— Какъв е тоя буламач! — извика той. — О-о! Че кисело!
— Как си? — попита Елито.
— Добре. Това лимонов сок ли е? Аз мислех, че пия водка, и го нагълтах.
— Добре, че го нагълта — каза Емо.
— Ей, майка му стара, аз май бях пиян?
— Бооже! И пита! Беше направо дърво — извика Емо.
— О! Те и другите също. Искра кога е легнала с Райчо?
— Тя е пияна. Ние я сложихме. — отговори Елито.
— Дай ми още малко сок — каза Иванчо.
— Изтрезня ли?
— Да. Не виждаш ли, че ходя. Къде е банята?
— Аз ще те заведа — хвана го Елито.
Емо разбуди Румен и му сипа лимонов сок в устата. Той скочи и започна да крещи.
— По-полека, бе! Къде се намираш!
— Какво е това? Дай ми водка.
— Я да мълчиш! Пий.
— Кисело!
— Тъкмо да изтрезнееш.
— Уф! Ужас! Аз пиян ли бях?
— Алкохолик! — извика Иванчо като влезе в стаята. — Как си?
— А! Ти дето ме напи!
— Сега нали си трезвен?
— Гледай го пък тоя! Главата ми се вие.
— Ела в банята — каза му Елито.
— Дай да ги разбудим тези — Иванчо посочи Искра и Райчо.
— Първо Дора — каза Елито като се върна от банята, където беше завела Румен.
— Ти я буди! — каза Емо — Иванчо ще ти помага. Аз не се наемам там.
— Добре. Хайде, Иванчо. Удряй шамари! — извика Елито. — Сега сипвай! Браво!
— Какво е това? — скочи Дора. — Къде съм?
— И пита! — извика Иванчо. — Пияница!
Двадесет и трета глава
ТРЕЗВЕНИТЕ
-Доро, много пиеш! — каза Румен като влезе в стаята.
— Ти пък откъде се взе? — зачуди се Дора.
— Откъде ще помниш! Беше нарязана като дойдохме.
— О! Ти с твоята половинка!
— Бооже! Не виждаш ли, че това е само просто така. Нека си спи със самотния рагацо.
— Дай да ги разбудим! — каза Елито.
— Нека си спят! Такава сладка двойка са! — извика Дора.
— Глупости! Емо, я ги раздигай! — на Елито й беше дотегнало.
— Ти май се изпоти! — засмя се Иванчо. — Зор си видяла!
— Зор я! Не трябваше да ви давам да пиете!
— Не трябваше, ама какво да правим! — вдигна рамене Иванчо.
— Ох! Гади ми се! — извика Дора.
— На ти сега пиене! — каза Елито. — Ела в банята.
— Жените не трябва да пият — поучително каза Румен.
— То и вие не трябваше да пиете — каза Емо.
— Ти нали не пиеш — вдигна рамене Иванчо.
— Добре, че не пия, защото нямаше кой да ви изтрезнява.
— Така си е — съгласи се Румен.
— Дора дере лисици — каза Иванчо.
— Кой я кара да пие! — Румен направи пренебрежителна гримаса.
— Тя сама искаше.
— Нека сега да си пати!
— Абе и ние с тебе бяхме натъркаляни тук.
— Какво да се прави!
— Друг път няма да пия.
— Ще забравиш.
— Така си е, ама…
— Какво ‘ама’! Направо си е така. Виж Емо — нито е почвал да пие, нито ще почне. Не понася човека и не пие.
— Аз не понасям, ама пак пия.
— А! Призна ли си?
— Какво ще си признавам!
— И аз не съм професионален фиркач.
— Какво й стана на Дора? — Емо запита влизащата Ели.
— Ще й мине. Ей сега ще дойде.
— Колко часа’ стана?
— Девет и половина. Минава.
— О! — извика Иванчо. — Аз трябва да си ходя.
— И аз! — извика и Румен.
— Хайде, чао — тръгна към вратата Иванчо.
— Чао — каза и Румен.
— Лека нощ — отговори им Елито и отиде да види Дора.
След малко двете се върнаха.
— Аз трябва да си ходя — каза Дора.
— Чакай, ще викна на Румен и Иванчо.
— Няма нужда, аз мога и сама. Чао.
— Чао.
Емо и Елито останаха с Райчо и Искра, които блажено си спяха.
— Ами тези? — посочи ги Емо.
— Дай първо да измъкнем Райчо.
— Хайде, давай.
— Оха!
— Какво?
— Той направо е дърво!
— Нищо! Дърпай!
— Готово.
— Дай сега лимоновия сок, аз ще му бия шамари. Колко е изпил?
— Много.
— Колко много?
— Половин литър.
— Какво?
— Ами да.
— Той е луд! Че как е могъл да го побере?
— Побрал го е! Не го ли виждаш какъв е сега!
— Нещо не се събужда.
— Тръскай го.
— Не става.
— Дай го тогава в банята.
— Само главата.
— Добре. Дръж го.
— Почва да се събужда.
— Ще се събуди! Стига му толкова.
— Дай да го избършем.
— Готово. Бий му шамари.
— Той отвори очи.
— Ето ти лимоновия сок.
— Отвори му устата.
Райчо скочи.
— Защо ми тикате това?
— Да изтрезнееш, глупчо!
— Добре. Защо ми е мокра главата?
— От чешмата.
— Че толкова ли съм бил пиян?
— Толкова я. Половин литър! Баща ми ще ме убие.
— Е-е! Хайде пък ти! Няма нищо да ти каже.
— Глупчо! Майка ти само да научи, и тя ще дойде да се разправя.
— Няма да й кажа.
— Само да кажеш на някого, ще те убия!