— Няма, обещавам!
— Ще видим! И аз ти обещавам!
— Хайде, хайде, нищо ти няма.
— Върви да си изсушиш косата на парното.
— Ей сега.
— Емоо, Емо, голяма бъркотия стана! — въздъхна Елито.
— Нищо, нали се оправихме.
— Оправихме се, ама ако се раздрънка някой.
— Няма.
— Кой знае!
— Не вярвам.
— Дано да е така!
— Не се безпокой.
— Ели, аз си тръгвам — обади се от коридора Райчо.
— Добре. И пълен пас.
— Не се бой. Хайде. Бай-бай! Чао!
— Чао.
— Остана само тази — каза Емо.
— И нея ще я оправим.
— Оправяй се ти с нея.
— Не мога сама.
— Не можеш ли да биеш шамари?
— Хайде, хайде! Разбуди я ти. Не те ли блазни тялото й?
— Наистина ти има нещо.
— Тя наистина е хубава.
— Хайде, почвай.
— Не ти ли харесва? Аз, ако бях момче, щях да се влюбя в нея.
— Ти вече си уморена.
— Тогава защо ми я оставяш на мен?
— Добре, де! — Емо я разтръска.
— Отваря очи.
— Наливай!
— О! Че кисело! Не можа ли нещо друго да ми дадеш? Ох! Ох!
— Нищо ти няма!
— О! Емо, ти ли си?
— Да, аз съм.
— Колко се радвам!
— Ели, заведи я в банята.
— Ох, Емо, искам ти…
— Глупачка.
— Ох! Целуни ме!
— Я млъквай! Ти си пияна.
— Дай ми да пия.
— Я стига си се глезила!
— Ох! Емо!
— Хайде, мий се!
— Да се съблека ли?
— Глупачка! Ти си пияна! Ели!
— Да.
— Я ела!
— Какво е станало?
— Погрижи се за другарката.
— Добре.
Емо отиде в стаята, седна на един стол и въздъхна с облекчение.Не му се беше случвало да присъства на такава сцена. Веднъж беше чул Славчо да му разказва за нещо подобно, но той твърдеше, че много весело било. Този ден Емо се убеди, че никак не е весело да гледаш пияни хора.
— Емо, ще ме заведеш ли до нас? — влезе Искра. Тя беше вече трезва, но не се смущаваше от нищо. Прегърна го. — Хайде, Емо!
— Емо, изпрати я — каза Елито. — Уморена съм. Искам да си легна.
Двадесет и четвърта глава
СЛАБОСТ
Когато излязоха на улицата, Искра се притисна о него.
— Студено ми е — каза тя.
— Нищо.
— Прегърни ме.
— Накъде живееш?
— Не знаеш ли?
— Не.
— Никога ли не си идвал у нас?
— Не.
— О!
— Какво?
— Учудвам се.
— Наистина, никога не съм бил у вас.
— Възможно е. Възможно е. За пръв път те виждам на такова нещо.
— Защо дойде?
— Заради…
— Заради Елито?
— Не.
— Значи, заради Марина.
— Да.
— Ти я обичаш?
— Да.
— Не знаех.
— Сега знаеш. И по-добре ще бъде да си мълчиш.
— Бъди спокоен.
— Не мога да те разбера.
— Защо?
— Станало ти е навик.
— А! С Мерито си приличаме по това. Само че нея си я бива повече. Сега кой знае къде е.
— Не ти ли е неудобно, че сме съученици?
— Какво от това?
— Не знам.
— Не се безпокой. Досега не съм била в интимни отношения с някой от нашия клас.
— Така ли?
— Да. Ти си ми първата жертва.
— Я виж!
— Само не се опитвай да бягаш.
— Защо?
— Решила съм да спя с теб.
— А ако не се съглася?
— Глупости!
— Защо?
— Виж, ако бях Мерито, щях още у Елито да спя с теб.
— Но не си Мерито и предпочиташ на друго място.
— Да. Ох!
— Какво?
— Не очаквах, че ще ми бъде толкова приятно с теб.
— Така ли?
— Да. Ти прегръщал ли си друг път момиче?
— Защо?
— Питам.
— Не.
— О!
— Какво?
— Учудвам се.
— Защо?
— Досега не си ходил с момиче?
— Не съм.
— Боже мой!
— Защо?
— Ти ме смайваш!
— Защо?
— Ти си рядък случай.
— Може.
— Караш ме още повече да желая да спя с теб.
— Така ли?
— Да.
— Няма да стане.
— Защо? Трябва да се прибираш ли? Може и у вас.
— Не очаквах, че си толкова…
— Нахална.
— Да.
— Трябва да свикваш. Има ли някой у вас?
— Не.
— Няма?
— Няма.
— А!
— Какво?
— Браво! Направо имаш късмет.
— Защо?
— У моята приятелка нямаше да може.
— То и у нас няма да може.
— Защо?
— Защото аз не искам.
— Ти не знаеш колко е приятно. Отначало не искаш, после те побиват тръпки и сякаш те привлича магнит.
— Така ли?
— Много си твърд.
— Твърд съм.
— Досега никой не е удържал на това привличане.
— Така ли?
— Да.
— Аз ще удържа.
— Няма. Не чувстваш ли тялото ми? Аз чувствам как твоето тръпне. Ти не искаш, но то иска!
— Остави ме!
— Няма!
— Ох, какво искаш?
— Ще спим ли заедно?
— Не.
— Ще спим. До сега не съм виждала такова момче като теб. Всички останали искат сами. Ах! И ти искаш!
— Не.
— Искаш! Искаш!