— Откъде ми се обади?
— От един автомат.
— Аз помислих, че от вас.
— От къщи е невъзможно. Тази вечер няма да мога да спя у нас.
— У Елито няма никого.
— Не, не искам. Тя ме мрази.
— Защо?
— Защото те обича, затова.
— Глупости!
— Не са глупости. Аз знам.
— Тя ходи с Райчо.
— Райчо й е първи братовчед.
— Така ли?
— Да.
— Не знаех.
— И аз не знаех, но научих. Не е лошо момиче, но…
— Какво да я правя?
— Тя не е виновна.
— А аз виновен ли съм?
— Не.
— Никой не е виновен. Така са се стекли обстоятелствата.
— Днеска се хванах на бас.
— За какво?
— За два коняка.
— Не на какво, а за какво.
— А! С Искра се хванахме на бас, че тя ще спи с Емо.
— Невъзможно!
— И аз й казах същото.
— Ами ако го накара?
— Не вярвам. Пък и да го накара! Два коняка не са много.
— Давам и десет, ама само да го накара!
— Защо? Нали ти е приятел.
— Какво? Нищо няма да му стане! Само ще се вчовечи малко.
— Не вярвам. С тази пропадналата ли? Брат ми и с нея е спал.
— Аз въобще не знам какво прави тази Искра.
— Те с Мерито са страшни. Само че онази не се и мъчи да се крие, а Искра е направо потайна. Крие се зад Румен, а всъщност какво прави!
— Спала ли е с Румен?
— Не.
— Не?
— Той си има друга мадама. Приятелката на Искра.
— Какви са тези потайности?
— Най-различни.
— Тя не е грозна.
— Искра ли? Дори е много хубава.
— Емо няма да издържи.
— Не го познаваш, макар че ти е приятел.
— Ще видиш.
— Не споря, но…
— Да, всъщност, какво ни интересува това!
— Нищо, просто за разнообразие.
— А пък Емо днес какво ми загатва. Направо не мога да го разбера.
— Какво?
— За тебе.
— За мене ли?
— Да. Каза ми да се пазя.
— И ти?
— Нищо. Казах му, че няма нужда.
— А ако има?
— Ама как?
— Може да не те е излъгал. Какво точно ти каза?
— Не е нищо определено.
— Да, затова аз ще ти кажа нещо определено. Ако ме обичаш, ще ме разбереш. Емо е имал предвид нещо.
— Станислава!
— Ти се разколебаваш?
— Не!
— Обичам те, Славчо!
— И аз те обичам!
— Тогава няма да ме упрекнеш за това, което ще ти кажа.
— Няма.
— Емо не те е излъгал. Естествено, мога и да не ти разкажа това, но искам всичко да бъде чисто между нас. Искам да бъде чиста пред съвестта си, че не съм те измамила. О, Славчо!
— Обичам те!
Втора глава
ПРИЗНАНИЕ
Славчо усещаше вече, че е бил по-наивен и от Емо. Какво ти по-наивен! Направо слепец.
— Славчо — каза Станислава, след като се поуспокоиха, — ти досега ми вярваше сляпо. Аз, разбира се, бях причина за това. Не бих те излъгала, но по-добре всичко да се разясни отведнъж, отколкото разни съмнения да разрушат нашата любов. Не сме кой знае колко големи, нашата дружба няма дълга перспектива, защото, като завършим училище, ще се разделим — ти в казармата, след това ще следваш и шест-седем години няма да бъдем заедно. Не знам, дали ще издържим на тази раздяла. Разбери ме, не искам да те разколебавам, но ако гледаме реално на нещата, ще трябва да се убедим, че е така.
— Станислава, това зависи и от тебе.
— А защо не и от тебе? От нас двамата. Чака ни направо безпътица, ако се задълбочи това нещо. Ако се оженим, мислиш ли, че ще бъде вечна любовта ни? Редки са тези случаи.
— Няма да бързаме. Нима няма да ти стигне волята да издържиш? При раздялата се вижда колко е силна любовта.
— Да, съвсем прав си, но сегашната епоха е друга. По-бърза, по-динамична от всяка друга. Не е ли така? И всичко много лесно се забравя.
— Значи и ти ще ме забравиш.
— Не съм казала такова нещо. Но не се знае как ще се стекат обстоятелствата. Да, а именно това, което трябваше да ти кажа, не ти го казвам.
— Нямаш смелост!
— Славчо, защо се промени изведнъж? Ето, ти пръв започваш да се разколебаваш, дори преди да съм ти казала истината.
— Оправдаваш ли се?
— Защо трябва да правиш такава трагедия? Аз ще ти кажа всичко. След това, ако искаш, ми прости, ако не — твоя работа. Лятото бяхме на бригада. Да, това лято, което мина. Ти не беше, нали се освободи. Но Емо беше и той знае всичко. И, наистина, той ти е приятел! А ти не му вярваш. Мерито започна първа. Тя е отвратителна. Направо брутална. Не се оправдавам с нея, но… Нямаше как… Просто затънах. И ако не беше ти, сега щях да съм като Мерито или Искра. Поне затова, че си осъзнавам грешката, би ми простил… Не знам… А как глупаво започна цялата работа. Мерито се натика в стаята на командира една вечер. След това пак. После заведе Искра. Този път не им се размина. Излязоха оттам сутринта. Това даде кураж на оня и той ме хареса. Ох, ужас! Направо беше кошмар! Сега, като си помисля, е така, но тогава ми беше приятно. Мерито ми разказа как спала с оня и ме накара и аз да отида. Аз го направих и от известно любопитство. Не знам… Беше много глупаво… Вечерта беше Емо наряд. А стаята на оня беше до стола. Когато влизах, Емо ме видя. Сутринта, когато излизах, той пак ме видя и ми каза, че съм глупаво момиче. Аз тогава започнах да разбирам, че съм извършила глупост, но… На следващата вечер спах с един студент от съседния лагер. И до края спах с него. Имах късмет, че не забременях. А Мерито и Искра направиха… Ужас!… След това всичко ми стана блудкаво и безразлично. Единствено Мерито, Искра и Емо знаеха за това.