Славчо мълчеше: той беше като ударен от гръм. Признанието на неговата любима го беше зашеметило. Той не знаеше какво да каже.
— Мълчиш. Знам, че не е приятно да чуеш такива неща от устата на човек, когото си обичал. Аз си признах всичко. Сега можеш да ме съдиш.
— Станислава!
— Да, Славчо.
— Не знам. Просто не знам какво да ти кажа.
— Страхуваш се?
— Да.
— Да? Боже мой! Кажи каквото мислиш. Без да те е страх. Аз ще се примиря, защото знам, че съм виновна.
— Да, но ако не беше срещнала мене, то не се знае как щяха да се развият нещата. Значи мога с чиста съвест да ти простя.
— О, Славчо! Помисли първо!
— Какво пък! Да ти простя и да не ти простя, не е ли все едно? Извършеното си е извършено. Подвела си се тогава, но не си осъзнавала.
— О, Славчо!
— Обичам те!
— Ти все пак ми прости. О, господи!
— Всеки човек греши.
— Да, Славчо. А аз се хванах с Искра на бас, за да й докажа, че има честни хора.
— Не трябваше поне това да правиш. Тя ще развали Емо.
— Няма.
— Не знам, но аз днеска се ядосах на Емо.
— Не си знаел. Ще трябва да си промениш и за него мнението си. Виж какво, аз ще се обадя по телефона на Искра, че се отказвам от баса. Ще й дам двата коняка.
— Добре, обади й се.
Станислава набра номера на Искра.
— Ало? Кой е? — се чу от другата страна.
— Станислава се обажда. Ти ли си, Искра?
— Да. Какво е станало?
— Знаеш ли какво реших?
— Не.
— Ще ти дам двата коняка. Отказвам се от баса.
— Увери ли се?
— Не.
— Тогава защо?
— Имам съображения.
— Няма защо. Ти така и така ще ми ги дадеш.
— Не. Аз не искам да се случи нещо с Емо.
— Страх те е пък сега. А спомняш ли си лятоска? А?
— Виж какво, не ми напомняй за това. Казах ти вече.
— Аз пък ще спя с него. Довечера ще отида у Елито и ще я накарам да ми го извика. Знаеш ли как ми се иска да легна с него!
— Аз ти забранявам!
— О! Да не би да има нещо?
— Да.
— Аз мислех, че със Славчо.
— Да, но Емо му е приятел.
— А! Каква била работата! Славчо няма да разбере. Емо ме привлича, защото досега не е лягал с момиче.
— Много си цинична.
— А ти не беше ли, когато се предложи на студента?
— Казах ти нещо!
— Хайде, хайде, не се прави на светица. Да си остане между нас, но с никого от нашия клас не съм спала.
— Със Симо?
— Него го изключиха.
— Все пак. С Емо няма да стане.
— Ще стане. Ако викаш много, целия клас ще разбере за теб. Даже цялото училище. Ясно ли е?
— Ти си отвратителна!
— Мерито е пò!
— Не вярвам.
— Да, но в нашия клас нищо не знаят за мене.
— Ще научат!
— И за тебе.
— Нищо. Славчо знае.
— Какво? Знае?
— Да.
— Ти ли му каза?
— Да.
— И той?
— Нищо.
— Значи, мина.
— Да.
— Той тогава е бомба момче! Хайде, чао. Няма защо да съжаляваш за Емо. Няма да го разваля, щом толкова държиш. Само ще спя с него, Хайде, чао!
— Ах, колко е отвратителна!
— Какво стана?
— Нищо.
Трета глава
ИЗНЕНАДА
Славчо отново вярваше, че Станислава е най-доброто момиче на света. Той я обичаше и тя също.
Те двамата, щастливо прегърнати, не можеха да се нарадват един на друг. Но, изведнъж, това щастливо съзерцание беше прекъснато от острия звук на звънеца.
— Кой може да е?
— Не е майка.
Славчо отвори вратата и остана като гръмнат. Такова посещение не очакваше. И то, най-вече, когато Станислава беше у тях.
А колкото и да му стана неприятно, на вратата, все пак, стоеше неговата класна.
— Добър ден, Славчо. Виждам, че не си ме очаквал. О, и Станислава е тук. Навярно учите заедно.
— За утре нямаме нищо.
— Все пак. За други ден. Или вие от толкова далеко не се подготвяте? Какво, Станислава, ти май се уплаши.
— А, не.
— Какво да се прави, в неудобно време дойдох. Бях у Емил. Него пък го вдигнах от леглото. Всеки с нещо се занимава.