— Не!!!
— Ама няма начин да ви изпитам за толкова кратко време всичките!
— Не!!!
— Пишете! Първа група до прозореца, втора към вратата, първа група, втора група, първа група, втора група. Така! Първа група да пише за…
— Няма да пишем! — възпротиви се Емо. — Това е насилие!
— Първа група…
— Няма!!!
— … да пише…
— Няма!!!
— … за въртенето на Луната…
— Това е безобразие!!!
— … около Земята и около собствената си ос.
— Ще се оплачем на класната!
— Това е първата задача. Втората е…
— Класната каза, че по физика не се прави контролно!
— Втората задача е средно слънчево време — явно физичката беше решила твърдо да проведе контролното си, независимо при какви условия.
— Леле! Нищо не знам! — се обади някой от средната редица.
— Търси си белята тази другарка! — обади се високо Киро.
— Трета задача на първа група…
— Е-е-ех! Чакайте, бе, другарко. Ние не сме професори. Две са достатъчно! — провикна се Славчо.
— Трета задача ще пише който иска. Ще държа на първата и на втората — каза физичката и продължи: — Третата задача на първа група е основни точки и линии на небесната сфера.
— Аман вече! — извика Кръстьо, който седеше два чина пред Емо. — Другарката няма да се вразуми!
— На втора група задачите са релеф и фази на Луната…
— И за двете заедно ли?
— Да, и за двете заедно. Втората задача е звездно време…
— И-и! Нищо не знам!
— … и третата е за календар. Повтарям ви пак, че за третата задача не държа много, но за първите две — вие знаете. Ще имате достатъчно време…
— Глупости!!!
— Е, тридесет минути малко ли са ви?
— Малко са я!
— Колкото напишете. Само да бъде изчерпателно и вярно.
— Пък и изчерпателно иска!
— Намерило пък замерило!
— На чужд гръб и сто тояги са малко!
— Стига сте философствали, защото наистина няма да ви стигне времето.
— Другарката не обича философите.
— Аман вече от тези контролни — извика Емо, — тази седмица тъкмо три!
— Хайде, пишете!
Трета глава
КОНТРОЛНОТО
Най-после, след упорита борба, физичката постигна своето и всички ученици правеха контролно, макар че много все още мърмореха и негодуваха. Но никой нямаше смелостта да не пише, защото и никой нямаше смелостта да получи двойка. Емо пак се провикна:
— Няма смели хора в този клас, бе! Няма!
Но и той продължи да пише за релефа на Луната. И той нямаше смелост, макар че осъждаше другите. Наистина, и да пишеше, и да не пишеше, за него беше все едно, е, не съвсем все едно, но да речем, защото не знаеше почти нищо, не беше си чел урока и изреждаше само това, което си спомняше от миналия час по астрономия.
До него Славчо пухтеше, въртеше се, мъчеше се да препише от тетрадката, да види някой чертеж, но учителката все гледаше към него. А през това време повече от половината, какво ти повече от половината — целият клас преписваше — кой от тетрадката, кой от учебника, кой от съучениците си.
Разбира се, физичката забеляза няколко души, но си мълчеше. Явно щеше да им направи „мръсно“. Но преписвачите не се смущаваха. Някои се успокояваха, че астрономията не влизаше във въпросника за матурата, други се успокояваха, че на изпитване ще изкарат повече, трети изобщо нито се успокояваха, нито се смущаваха.
Славчо продължаваше да пухти и сумти, да се върти и надига, да мърмори и проклина и учителката по физика, и училището, и астрономията, и всички учители. Емо продължаваше да се поти, да пише каквото му дойде на ума, да си напряга мозъка, но написаното си оставаше все още малко. Той погледна в листа на Славчо и забеляза, че съученикът му пишеше по задачите от същата група.
— Славо, защо пишеш същото?
— Карай!
— Ами ако загрее?
— Голямо чудо!
— Добре, няма да си дадем един след друг контролните.
Емо пак се заби в листа си, на който имаше едва няколко реда, написани трудно, с голяма мъка, а буквите бяха изписани като от някой самообразоващ се.
— Ей, Емо — обади се Славчо, — какво беше онова, дето разправяше физичката, че се получавало както когато ври качамак?
— Май че от лавата нещо беше — смънка Емо.
— Ама какво от лавата?
— Циркуси, циркуси, май че беше.
— Кратери? — попита тихо Славчо.
— Да, то е все същото.
— Добре, ще го напиша.
— За качамака ли?
— Да, ами как?
— Ти си луд, бе!
— Ами как да й го обясня?
— Няма да й го обясняваш.
— Ами ако рече нещо?
— Какво ще рече! Не виждаш ли, че тя едвам се сети за качамака тогава. Или просто й хрумна. Аз съм виждал и друго да прави така мехури и да се пукат. Мисля, че не е било качамак.