— Не е изключено. Кой може да открадне печата, освен вътрешен човек. Хайде, да не е лекар, ама някой тамошен служител.
— Кой ги знае!
— Ще видим.
Съмненията не бяха безоснователни.
Четвърта глава
ИНТРИГА
Мариана не се върна веднага в къщи. Тя обичаше винаги след училище да се разхожда. Киро тръгна с нея.
— Ама че глупачки! — възкликна Мерито, след като се бяха отдалечили от гимназията.
— Кои? — запита Киро.
— Девиците.
— Кои девици?
— Ама не знаеш ли? Ехе! Там онези Станка, Горана, Боряна и разни други. На пук ще ми правят!
— Какво са направили?
— Обявяват ви бойкот.
— На кого?
— На момчетата.
— Че какво?
— Как какво?
— Искат всичките момичета да се скарат с вас.
— Е?
— Как е?! Боже! Ама ти си много тъп.
— И?
— Безобразие! Ама не можеш ли да разбереш, че те искат да ни отделят от вас и да се намърдат на нашите места.
— Те са грозни.
— А! Виждаш ли? Ама Марина не е грозна.
— Тя от девиците ли е?
— От тях е ами. Само се прави на светица.
— Не я знам.
— И аз не я знам. Не е от нашата компания.
— Има ли си някого?
— Откъде ще я знам! Във всеки случай, не е от нашия клас, ако ходи с някого.
— Тя се крие повече от Искра.
— Може и въобще да не е просветена.
— Ами!
— Ти пък откъде знаеш?
— Тихите води.
— Я млъквай!
— Ти не си от тях. Аз не говоря за теб.
— Хм!
— Какво?
— Ти си глупак!
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което казвам. Я се доближи! Тебе сякаш те е страх!
— От тебе ли? Я гледай!
— Дърпаш се, сякаш паря.
— Париш, ами. Цялата си огън.
— Ти май имаш температура! Ама, че си тъп!
— Какво?
— Такъв си, ами. Днеска Емо те направи смешен.
— Този кретен!
— Я не го обиждай! Той е на Искра.
— Охо! И тя ли започна?
— Хвана се на бас с онази… там, Станислава.
— На Славчо гаджето ли?
— Ти пък много знаеш. Тя е от нашите.
— Не съм забелязал.
— Не ти и трябва.
— Да, и какво ще стана? Емо е кретен.
— Ти пък! Не е ли така?
— Пък и така да е, Искра ще го превъзпита.
— Ще ми хареса!
— Защо не!
— Оха!
— Исито си знае работата.
— Само да не я оплеска твоята Иса.
— Тя ли? Боже! Ние сме от една школа.
— Морската?
— Я си затваряй плювалника!
— Ами Станито?
— Тя е по-късна.
— Има ли други?
— В нашия клас няма.
— Язък!
— Какво пък ти?
— Вие сте още по-тъпи.
— Защо, бе?
— Ще се опъват на девиците. Боже!
— Какво искаш пък ти сега?
— Най-добре е да си мълчиш, защото може да стане нещо.
— Тебе страх ли ти е?
— От какво пък ще ме е страх?
— А знаеш ли, че девиците са ви разделили. Всеки от вас е на две.
— Я гледай!
— Какво? Мислиш, че те лъжа? Само че онези глупачки не знаят как да пипат. Могат да хванат Иванчо и Райчо, ама някой друг…
— Мене към кого са ме зачислили?
— Откъде ще ги знам!
— А! Мислех, че знаеш.
— Искра знае. Тя ще ми докладва.
— Я виж! Ти си имаш и разузнавачи.
— Нужни са ми. А в Искра, макар че й нямат много доверие, не се съмняват много. Ние с нея никога не дружим в клас.
— Така ли?
— Да, ами. А знаеш ли кой дрънка всичко на класната?
— Не.
— А аз знам.
— Всъщност не кой, а коя.
— Е, значи е от девическата група.
— Не.
— А от кои е?
— Има една друга група.
— Ти ме смайваш!
— Те са няколко, но имат връзки с девиците и с момчетата. Тях съм ги нарекла неутралните.
— Не е правилно, щом дрънкат.
— Не е, ама така си е останало от миналата година.
— Охо! Те значи от миналата година?…
— Да. Ама тази казва на майка си и майка й — по телефона, та на класната.
— И коя е тя?
— Павлина.
— Я виж! Че откъде ги научава тези работи?
— Откъде ще я знам. Но Искра разбрала.
— Как?
— Случайно й хрумнало и я проверила няколко пъти. Казала й някои неща и класната — веднага на гости.
— Сега се сещам, че тя винаги подслушва. Навсякъде.
— Коя?
— Искра.
— Нали аз съм й казала. Днеска ще се уверим напълно, дали е Павлина, ако класната отиде на гости у Емо и у Славчо.
— Защо?
— Оха! Искра такива неща е наговорила…
— Я виж ти! Тя наистина си е мръсна.
— Я млъквай!
— Е, хайде!
— Ти да не би да си честен?
— Боже! Има ли честни хора? Това е то живота! Да можеш да си гледаш кефа!
— Ти си го гледаш.
— Искра да не би да не си го гледа? Или Павлина. И тя си го гледа. Класната затова й пише добри бележки.
— Ами! Пише й! Глупости!
— Че как да не й пише?