— Класната е стисната.
— Идиотка!
— Оха! Днес да отиде у Емо, ще ми хареса! Ако отиде, значи Павлина се е хванала на въдицата.
— Че какво от това?
— После Искра ще си го хване. Много ще му дойде.
— И аз имам да му връщам на него.
— Ще му дойде времето.
— Дано Исата го оправи сега.
— Утре ще разберем.
— А! Какво стана с бележката?
— Ще мия дадат.
— Хайде, че класната ще се развика.
— Не се бой. Аз колко отсъствия си извиних.
Киро се успокои.
Пета глава
ВАЖНИ ВЪПРОСИ
Киро и Мерито продължиха да се разхождат. Никой от двамата не бързаше да се прибира.
— Киро, довечера ще се замъкнем у Симо — каза Мерито.
— Какво ще правим?
— Ще има компания.
— Кои ще бъдат?
— Не ги познаваш.
— Поне бива ли ги?
— Оха! И питаш!
— Значи са бомба?
— Ами да.
— Отдавна не съм бил у Симови.
— Въобще бил ли си някога у тях?
— Не знам. А! Веднъж.
— Какво си правел?
— Бяхме му на рожден ден.
— Миналата година?
— Да.
— Сещам се.
— Как няма да се сетиш. Нали тогава той ти беше…
— Я млъквай! Той и на Искра беше.
— Вас човек не може да ви разбере.
— Какво искаш? Нали сега си ми ти. Симо си има две мадами.
— Охо! И с двете едновременно?
— Ами да.
— Той не е с целия си?
— Знаеш ли как му викат?
— Не.
— Джонсъна. А пък на оня студент, там, дето живее над тях, му викат Никсъна. И двамата си ги бива.
— Симо Джонсън! Я виж ти!
— Така е. Да видиш какви американски плочи има сега! Миналата година нищо не беше. А пък Никсъна да видиш! Направо да откачиш. Цял американец. Има луди дрехи.
— И откъде ги взима?
— Дядо му е в Америка. Какво си мислиш!
— И аз да имах дядо в Америка…
— Да имаш, ама нямаш. Пък да видиш Никсъна какъв магнетофон има! Цяло радио. Като го надуе, целия квартал гърми. Пък да видиш, като се съберем една компания — Жаклината, Кенеди, Джеси. Направо да откачиш! Довечера ще ги видиш.
— Начи, всичките кефа си гледат?
— Гледат си го, ами. Нито на училище ходят, нито пък правят нещо.
— Как не са ги хванали?
— Какво, на работа ли? Боже! Тях ще ги хванат! Те само нощем се появяват.
— Я виж ти! Ами Исата ще бъде ли?
— Тя е заета.
— С какво?
— С Емо.
— О! Вярно. Тя пък!
— Не се бой. Нищо няма да изтърве. Тя колко пъти е била…
— Симо има ли „Пърпъл“ новата тава?
— Има я. И на „Юрая Хийп“ има. Има разни, дето въобще не си ги чувал, ама направо да откачиш! Пък да чуеш Елтън Джон! Боже! Чувал ли си го?
— Не.
— Ще го чуеш. Или пък Алис Купър!
— Чувал съм го. И съм го слушал.
— Ами слушал си Пол Саймън?
— Не.
— И него го има. Има тавите и на един куп състави. На „Три дог найт“, „Мидъл ъв дъ роуд“, „Карпентърс“, „Уингз“. Направо не можеш да ги запомниш всичките. А пък на Никсъна са му изпратили всичките записи на „Битълс“.
— Тях пък за какво ги слушат?
— Е, не са съвсем лоши.
— Изпяха си песента.
— Тъй е, да. Симо има и операта „Джизъс Крайст супър стар“.
— Оха!
— Има и още три опери, не им запомних имената. Направо да си умреш от кеф като ги слушаш. Има и на Джон Ленън няколко тави.
— Той пък какъв певец е? Направо трябва да се откаже!
— Е, не пее лошо. Има и на Дайна Роуз една тава. На Пол Маккартни има също. И три на „Цепелин“. Страшни са! И на Нил Даймънд има. А! Пък да чуеш едни изпълнения на Дейвид Боуи. Направо да откачиш!
— Начи, бива си ги парчетата?
— Ами да. Пък да видиш как чисто хваща „Свободна Европа“! Направо София! Разни антени, не знам си какво. И Никсъна също. Какви записи прави от „Метронома“! Направо да откачиш. А! Пък слушал ли си нещо на Гери Глитър? А?
— Не.
— Боже! Че ти какво си слушал?
— Е, слушал съм много работи.
— Довечера ще видиш. Направо кеф да ти стане! Има някои тави, дето въобще не си чувал.
— Може и да съм чувал. Аз да не съм Емо, дето записва разни забутани сръбски съставчета.
— Югославски.
— Е, тъй де! Все там!
— И разни полски.
— Полските пò си ги бива. „Но То Цо“, „Червените китари“. Ама и те блеят понякога.
— Той има записите на „Песняри“.
— Ха-ха-ха!
— И на „Самоцвети“.
— Той е откачен!
— Какво да го правиш? И на някакъв си Ниемен. На всичко отгоре и „Щурците“ си слуша!
— Боже, че смахнат! Исата за какво се е хванала с него?
— Тя ще го оправи.
— Дано. А пък аз ако знаех толкова английски като него! Ехе! Той не знае какво е кеф! През лятото разни чужденки…
— Я да млъкваш! И ти ли искаш чужденки? А?
— Е, хайде пък ти!
— Исата през лятото ходеше на „Слънчев бряг“ и там с някакви шваби…