Проверката стана във всички стаи до една. Претърсиха и всички кабинети, физкултурните салони — нищо.
Директорът не си беше отишъл още, когато леля Яна нахълта пак в неговия кабинет.
— Другарю директор, няма го.
— Щом го няма, утре пак ще го потърсите.
— Ама той е изчезнал.
— Как така изчезнал! Как така! Не е игла, за да се изгуби.
— Не е, ама…
— Не е, не е! Защо ме занимаваш с тези работи? Нямам си аз грижи, ами и този образец!
— Както кажете, другарю директор.
— Остави ме на мира!
— Излизам.
— Ако го намерите, само тогава ще ми се обадиш. Разбра ли?
Десета глава
ДЖАБОЛОТО
Наближаваше пет и половина и затова Киро трескаво се приготовляваше. Чудеше се как по-екстравагантно да се облече и беше разхвърлял целия гардероб. Най-накрая успя да се хареса и натъпка дрехите си обратно по местата им. След това среса косата над ушите си, разтърси главата си и направи няколко модерни танцови движения пред огледалото.
— Довечера ще танцуваме рок — си каза той. — Ех, че кеф!
Точно в шест часа звънецът се чу и Киро, летящ в небесата от щастие, изскочи в коридора и отвори входната врата. Навън стоеше Мерито с оклюмала физиономия.
— Какво е станало? — на Киро веднага му направи впечатление посърналото лице на Мариана.
— Провал.
— Какъв провал?
— Ей такъв.
— Ама кажи ми по-ясно.
— Какво ще ти разправям! Провал. Провал! Разбра ли? Провал!
— Нищо не съм разбрал.
— Кретен!
— Е-е! Не обиждай, де!
— Класната знае всичко. Сега разбра ли?
— За джаболото ли?
— Ама аз ти казах, че си кретен!
— Тогава за какво?
— За медицинските бележки!
— Леле! Ами сега?
— Май се паникьоса? А?
— Какво съм се паникьосал! Глупости! Не виждаш ли себе си, ами за мен говориш? Ще ни изключат, и толкова.
— То да е само толкова. Трябва след това да бачкаме и да учим вечерно.
— Ще бачкаме и да учим вечерно, щом се наложи.
— Глупак!
— Ти май обиждаш?!
— Хайде да вървим. Ще се повеселим и ще забравим.
— И аз съм на това мнение. Ама кой ли ни е издал?
— Не зная, но предполагам, че никой.
— Как така никой?
— Ей така. Открадват печата от поликлиниката и класната тръгва да проверява всички съмнителни бележки и загрява как стои работата.
— А кой е откраднал печата?
— Някой идиот.
Докато стигнаха до Джонсъна, не си казаха повече нито дума.. И двамата не знаеха вече какво да правят. Но щом се заизкачваха по стъпалата към Симови, те чуха звуците на „Дийп пърпъл“ и се въодушевиха.
— „Инту дъ файър“! — извика Мерито.
— Ех, че кеф! — каза редовното си възклицание Киро.
На вратата ги посрещна Симо.
— Хайде де, много се забавихте! — извика той.
— Ти пък! — отвърна му Мерито.
— Жаклината, Кенеди, Джесито и Никсъна са отдавна тука.
— Олрайт! Ще се повеселим! — засмя се Мерито и вмъкна Киро през вратата. Вътре, в гостната, под такта на музиката, се изменяше цвета на светлината. Киро се стъписа.
— Охо! Цветомузика! — възкликна той.
— Да, моето момче — отвърна Никсъна, който приличаше на хипи. — Мери — продължи той, — запознай ме с твоето гардже.
— Какво гардже бе, глупчо! Гадже — поправи го Джесито, чиято рокля беше с голямо деколте отзад, достигащо до кръста.
— Той май наистина ми прилича на гардже — засмя се Жаклината, която имаше прическа ала Анджела Дейвис.
— Ами ти на какво приличаш, ма! — разсърди се Киро.
— Охо! Мери, твоето аверче нещо се разлюти! — извика Джонсъна.
— Нищо, ще го усмирим — каза Никсъна. — Я пусни Алис Купър.
— Окей.
Киро почувства, че музиката започна да му действа и докато се усети, започна да се кълчи на средата на стаята.
— Добре! — изкрещя Жаклината.
След няколко песни започнаха да изпадат в екстаз.
— Хайде да пийнем по нещо — провикна се Никсъна.
— Моля, уиски! — изкрещя Мерито.
— Драй джин! — изрева Киро.
— Ром! — изпищя Жаклината.
— Коняк! — задъхано извика Джесито и седна на пода.
Симо донесе от всичко по бутилка и сипа на всеки каквото желаеше. След това пусна записите на „Лед Цепелин“.
Киро беше изпаднал в екстаз. Мерито се гърчеше пред него като че ли в агония. Джесито пищеше, коленичила в средата и се тресеше.
— Стриптийз! — изкрещя Никсъна.
— Стриптийз! — подеха и останалите.
Пръв започна да хвърля дрехите си Никсъна. Той остана съвсем гол. Мерито крещеше и не искаше, но Киро, който беше понаправил главата от джина, се беше хванал здраво за роклята й я дърпаше.