— Ами какво?
— Не зная.
— Аз ще пиша за качамака.
— Стига, бе! Стига си се излагал.
— Голямо чудо!
И Славчо наистина написа, че лунните кратери се получавали от лавата, както се пукат мехурите на врящ качамак.
Емо го гледаше през това време и такъв смях го напуши, че не се въздържа и се изсмя с глас. Целят клас го последва, макар че не знаеха за какво се смеят.
— Тихо, ученици, тихо! — извика физичката. — Имате още петнайсет минути.
Смехът затихна и класът се успокои. Славчо попита Емо:
— Какво знаеш за звездното време?
— Абсолютно нищо! За пръв път го чувам.
— Я питай отпред.
— Аз с тая не говоря — каза с презрение Емо, като посочи седящата пред него Дора, но тъй че да го чуе целия клас.
— Скарал ли си се? — запита Славчо.
— Не е важно. Да върви по дяволите. Я питай Елито.
— Тя е далеко.
— Как ще е далеко. Питай я.
— Ей, ей! Ели! — тихо подвикна Славчо. — Ели!
Елито не се обръщаше, но физичката поклати с глава. Когато погледна на другата страна, Славчо пак опита:
— Ели! Ели!
И този път тя не се обърна.
— Опитай с Мариана — каза Емо.
— Мери! Мери! — извика с тих глас Славчо. Мери, както наричаха Мариана, се обърна.
— Какво искаш, бе!
— Какво е звездно време?
— Отде ще знам!
— Кажи, де!
— Не знам!
Опитът с Мариана също пропадна.
— Айде, де! Питай Дора — подкани Емо съученика си.
— Доро! Доро! — бутна я Славчо. — Какво е звездно време?
— Ето тука съм написала. Виждаш ли го? — показа Дора листа си.
— Да — отвърна Славчо.
— Препиши го.
— Чакай малко. Така!
— Олрайт ли е? — попита тихо Емо.
— Да.
— Онези мръсници ще ги вземат дяволите! — закани се Емо на Елито и Мариана.
— Пускай ги да пасат! — пренебрежително махна Славчо.
— Тъй е, де, и без тях мина, ама какво им струваше да кажат. Сякаш не си бяха отворили учебниците под чиновете. Всичко преписаха. Сигурен съм, че и третата задача също — негодуваше Емо.
— Те ще си платят за дяволъка — успокои го Славчо.
— Кой знае!
— Рано или късно ще ги спипат, както преписват тъй смело.
— Смелите не ги хващат, ама те са страхливи и затова ще ги хванат.
— И ние не бяхме смели. Ти казваше,. че няма смели в този клас, но и ние не бяхме.
— Е, да. Много лошо щеше да стане, ако се бях отказал да правя контролно. Миналата година си спомняш как ритнах тебешира, когато се отказах да говоря и тя ме изгони — оправда се Емо.
— Тя постъпи много подло.
— Да, тя винаги постъпва подло. Тя си е подла по рождение. Сигурно има засегнат мозъчен център и затова е такава маниачка — каза Емо с малко по-висок глас. — Тя прекалено много се престарава. За младите учителки не е полезно да се престарават толкова.
— Полезно е — поправи го Славчо, — полезно е, защото се издигат в очите на директора.
— Тя е голяма подлизурка в такъв случай — възнегодува Емо.
— Какво да се прави!
— Стига сте приказвали! — обърна се Росина от предния чин, която седеше с Дора и беше голяма зубрачка.
— След пет минути би звънеца, а след още пет физичката събра контролните само на тези, които беше видяла, че не преписваха.
— Киро се смееше и късаше контролното си, когато физичката излизаше.
Тя не му го беше взела и сега на него му беше весело. В такива случаи учениците се радваха, но без да знаят защо.
На Емо и Славчо физичката им взе контролните и дори им каза, че само заради честността си те заслужават тройка.
— И този час свърши — въздъхна Славчо.
— Свърши, ама ще видим после като ни изпраска по една цвайка на контролните — песимистично изрече Емо и в този момент би звънецът за влизане в клас.
Четвърта глава
ПРЕКЪСНАТИЯТ ЧАС
В класа цареше оживление след контролното по астрономия. Едни се хвалеха, че не беше прибрала тетрадките им, други — че не ги беше разбрала, дето са преписали, трети — че написали всичко дословно, както било в учебника.
Емо не обичаше да се хвали и не разгласи из класа, че физичката щяла да му пише тройка само заради честността му.
Мариана и Киро се биеха с тебешири, а Пешо налагаше Елито, което нямаше сила да се съпротивлява. Райчо и Румен пък спореха с Дора и Росина, дали са идвали чуждоземни космонавти на Земята, но викаха и ръкомахаха така силно, че човек можеше да си помисли, че се карат.
Емо излезе в коридора и в същия момент би звънецът за учителите. Щяха да имат час по основи на комунизма. Беше дошла някаква нова учителка, защото старият бил отишъл да се преквалифицира.
Новата учителка се зададе от другия край на коридора. Беше страхотно дребна.