— Емо, да знаеш как горя от страст!
— Изгори! — отвърна й той и със злоба си каза на ум: „Усойница!“
— Ако изгоря, ще изгориш и ти!
— Не искам.
— А аз искам и двамата да горим.О! И ти гориш!
— Глупости.
— Ти вече не можеш да се владееш!
— Какво искаш?!
— Нищо друго, освен да спиш с мен!
— Няма!
— Няма, но вървиш до мен, тръпнещ целия! Ще се съгласиш, аз знам! Няма човек на нашата възраст, който да удържи на инстинкта. О! Няма любов! Има инстинкт и той ще ни слее телата!
— Глупости!
— Това е истина, но ти не искаш да е така! Ти искаш да има любов! О! Ти си страшно заблуден.
— Любов има, но не у мен към теб.
— А къде?
— Всеки честен човек обича истински.
— О, аз забравих, че ти си честен човек. А коя обичаш? Марина? Аз забравих, че нея.
— То си е моя работа.
— Да, вярно. Тъкмо това не взех под внимание. Наистина, не е моя работа, а моя работа е да те накарам да спиш тази нощ с мене. И знаеш ли защо?
— Не.
— Ти пък какво ли знаеш! Защото съм се хванала на бас…
— Охо! Виж ти! Този път си проигра картите!
— Защо?
— Защото ми стана ясен подбудителя ти.
— Нищо не ти е станало ясно. Тази нощ ще спиш с мен, защото ако откажеш, ще се разкрещя, че искаш да ме изнасилиш.
— Ти си отвратителна гадина.
— Такава съм си. Дори и Мерито не е по-гадна от мен. А ако не успея по този начин, още утре в училището ще научат какви ли не глупости за тебе.
— Започваш да заплашваш?
— Да.
— Мене не ме е страх от злите езици.
— Ще те дострашее, когато ти намалят поведението или те изключат от гимназията.
— А как, да видим как!
— Когато останеш като риба на сухо, ще видиш. Много добре ще видиш!
— Не ме е страх.
— Охо! Не те е страх!
— Не.
— Страх те е и още как! Ще стигнем ли скоро?
— Къде?
— О! И питаш къде! У вас! Къде!
— Далеко е, защото вървим в друга посока.
— Мошеник!
— Ама ти какво си мислиш. Каквото почукало, такова се обадило!
— Тогава ще отидем у нас. Нашите са си легнали отдавна.
— Няма смисъл. Аз ще си вървя.
— Мислиш, че ще те пусна? О-о, жестоко се лъжеш! Знаеш като се разкрещя, какво става. Ако не се събере цялата милиция тук, да не се казвам Искра.
— Каква Искра може да си ти!
— Именно. Такава, че да се запалиш, ще гориш, и докато съм до теб, няма да изгаснеш.
— Вече започваш да ми действаш зле на нервите!
— Ти си раздвоен като Фауст, затова сега не ти издържат нервите — от вътрешната борба, която душата ти води с тялото. Тялото ти ме иска, а душата ти ме отблъсква. Но тялото е материя, а материята изгражда целия свят. Духът ли ще победи или материята?
— Духът.
— Ти си бил идеалист!
— Не, но знам, че в мен духът ще победи, защото той е воля.
— И волята се сломява.
— Да, сломява се, но моята ще се сломи трудно.
— Ти разсъждаваш като човек от миналия век.
— Защо?
— Защото с тези думи ти искаш да кажеш, че волята ти, която е дух, ще те издигне над плътските увлечения.
— Така да е!
— Значи ти признаваш, че си толкова изостанал!
— Не съм изостанал, а ти си се върнала столетия назад, в първобитно-общинния строй, когато човек се е разхождал из горите на стада и се е размножавал като животните, ръководен най-вече от инстинкт.
— Глупости! Кое съвременно момиче ще те хареса с тези разбирания.
— Никое, ако всичките съвременни момичета са като теб.
— А мислиш,. че не са?
— Да!
— Ха-ха-ха! Та ти ще ме умориш! Освен ако ти хареса някоя мамина дъщеричка и зубрачка.
— Ти не познаваш връстничките си, затова приказваш така.
— Откъде си сигурен, че не ги познавам?
— Сигурен съм.
— Ти просто от инат говориш така. О! Аз се сетих! Ти нямаш никаква воля, а само инат. Магарешки инат. Ти си едно магаре на мост.
— Радвам се, че мислиш така.
— Защо?
— Защото искам да си винаги заблудена и никога да не ти се отворят очите. А ако искаш да спиш с мене само заради един бас, то кажи какъв е и аз ще ти го платя. Не искам да си имам повече разправии с теб. Все едно, че нищо не е било. Така ще бъде най-добре.
— Значи се уплаши яко, да не би да се раздрънкам?
— Да, уплаших се.
— И си го признаваш.
— Аз ти казах, че искам да живееш само в заблуда.
— Ти ще ме заблуждаваш!
— Не аз, а ти самата.
— Аз ще си отмъстя, и то страшно!
— Отмъсти си.
— Ще си отмъстя!
— Отмъсти си, съвременно момиче!
— Ще те убия!
— Убий ме!
— Отвратителен тип!
— Такъв съм.
— Гад!
— Такъв съм.
— Мръсник! Идиот! Изверг!!!
— Истеричка! Я ми се махай от очите.
— Ще си отмъстя!
— Отмъсти си и върви по дяволите!