— Готово! — това го изрече един току-що влязъл „алпинист“ от другия клас. — Емо ще бъде старши треньор, а аз ще му бъда може би помощник. — С тези думи той помогна на две десетокласнички да се изкачат в стаята.
Скоро всички влязоха в час.
Втора глава
ОПИТ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ
Искра седеше на чина си и от време на време хвърляше по някой злобен поглед към Емо.
— Ей, Мери — смушка тя „протежето“ си.
— Какво?
— По-тихо! Може да чуе Хубенов.
— Кажи.
— Виж какво. Ще си отмъстя на Емо.
— За какво?
— Заради вчера.
— Е?
— Ще трябва да ми помогнеш.
— Как?
— Ще ти кажа. Онова зайче добре е тръгнало с Емо. Трябва така да направим, че въобще да не се маха от него. Той няма да издържи. Пък и Марина…
— Какво Марина?
— Тя е лапнала по него. Сигурна съм.
— Това всеки го знае. Той също е лапнал по нея.
— Ш-ш-шт! По-тихо! Много викаш. Знам и това, но с онова зайче ще им направим голям номер.
— Как?
— И това ще ти кажа. Но не сега. След часовете. Имам голяма идея. Сега засега ще действам само да ги дразня. — Искра повиши тон — Емо не е светец. Ама никой още не знае, че вчера искаше да спи с мен. Направо умираше!
— И ти какво направи? — запита също така с висок глас Мерито.
— Най-позорно го изритах. Беше пиян като свиня.
— Нали той не пие?
— Не пуши и не ходи по момичета. Той е светец, но само за Станито и Марина. Защото те са заблудени овце! И знаеш ли? Емо направо плачеше и ми падаше на колене. Молеше ме да спи с мен! Пфу! Каква гадост!
— Наистина!
— Разбира се! Той е някаква жалка останка на човешкото достойнство.
— Той ще се унижи да легне и с най-долната проститутка!
— Ще се влачи като смок по паважа. Какво унижение!
— Той е нищожество!
— Той е толкова жалък, че дори не мога да го съжалявам. Вчера, когато ме молеше, ми идваше да го ритна в муцуната му пияна!
Емо ги чуваше много добре, но си мълчеше. Не искаше да им покаже, че обръща внимание на безсрамните им клевети.
— Емо, чуваш ли ги какво разправят тези за теб? — бутна го Славчо леко.
— Чувам ги. Нека си приказват!
— Толкова мръсни гадини не съм виждал.
— Нали сега видя?
— Да.
— Тогава си прави пас. Аз после ще се разбера с тях.
— Има само един начин.
— Естествено, но аз не съм привърженик на него.
— Затова ще ти се качат на главата.
— Няма страшно. Ще им омръзне да говорят.
— Кой знае! Точно на тях да омръзне? Това ме съмнява!
— Нищо! Аз ще ги накарам да им омръзне дори и живота!
— Чак толкова?
— Разбира се.
А Станито и Марина разговаряха, загрижени от долните интриги на Мерито и Искра.
— Как може да им идват толкова идиотщини в главата — възнегодува Станислава.
— Това е най-лесното — усмихна се тъжно Марина.
— За тях, разбира се, че е лесно. Те са в състояние да очернят и най-добрия човек. Сякаш им е криво, че са се родили на този свят. Може би те са толкова големи егоистки, че всеки около тях им пречи. Те искат всеки, който им е неудобен, да се махне от пътя им.
— Може и да е така, но те не осъзнават напълно това, което искат.
— Защото мисловните им процеси са много примитивни. Те не могат да измислят или да направят нещо хубаво. Те не са в състояние да сторят добрини. За тях това е нещо непонятно. Както им е непонятна и истинската, чистата любов.
— За тях е непонятен светът. И те се мъчат да го преобразят по своя понятен и примитивен начин. Всичко първобитно и животинско е събрано в тях.
В същото време изказванията на Мерито и Искра добиха още по-голяма острота. Никой не слушаше какво говори Хубенов. Чертежите и схемите по дъската не представляваха никакъв интерес за учениците, които следяха словесната война на двата фронта. Пък и учителят не обръщаше внимание на повишения шум и продължаваше да чертае на дъската, да обяснява на учениците, които не го чуваха, непонятните чертежи и схеми.
— Ще си отмъстя на този изрод! — почти викаше Искра. — Няма да понасям такива унищожени от природата личности да пълзят пред моите крака като жалки смоци!
— Такива нищожества заслужават да бъдат отречени от света, да гният в собствената си жалка кожа! — съскаше със злобен глас Мерито.
И кой знае как, но главният участник в този словесен двубой стоеше като ням на чина си и се правеше, че не чува нито клеветите, нито защитата си. Но той излезе победител и затова нямаше защо да говори…
Трета глава
НЕРВИ
В междучасието Славчо набързо стана и нашляпа двете горещящи се противнички на Емо. Неговият съсед по чин седеше тихо и мирно на мястото си и се правеше, че нищо не забелязва.