— Изглежда.
— А защо и момичетата да се подстригват толкова късо? — запита Милена от първия чин на средната редица.
— Ако не искате да се подстригвате, сплитайте косата си на плитки.
— А ние можем ли? — засмя се Иванчо.
— Не. Що за въпрос!
— Другарко, разрешете на момчетата да си правят плитки — изкикоти се Мерито.
— Я стига сте дрънкали глупости. Вчера другарката заместник-директорка е записала номерата на всички ви. Даже някои от вас, и аз съм сигурна, че това са от момчетата, са й казали грешни номера, които не съществуват в нашия клас. Но, няма значение. Всички искам след екскурзията да сте в най-приличен вид.
— Прилично подстригани — обади се Киро.
— Я не се обаждай! Учете се на дисциплина, ученици, защото момчетата най-много ще страдат от липса на вродена дисциплина. А пък и момичетата. Те няма да ходят в казармата, но в производството, пък и във висшите учебни заведения, е нужна дисциплина. Но за това ще говорим в часа на класния. Другарю Хубенов, казаха ли ви, че петия час ще има час на класния?
— Да, разбира се. Затова и провеждам днес теорията си в училище.
— Сега да направя проверка по дневника. Така… Да. Боряна Иванова Ставрева?
— Тука съм, другарко.
— Не „тука съм“, а ще отговаряте само с „аз“.
— Аз.
— Валентина Георгиева Димитрова?
— Аз.
— Вичка Стоименова Евстатиева?
— Аз.
— Горана Стоянова Кирилова?
— Аз.
— Дора Петрова Пеева?
— Аз.
— Евангелина Ганева Иванова?
— Аз.
— Елисавета Димитрова Станчева?
— Аз.
— Иванка Петрова Георгиева?
— Аз.
— Ина Денева Александрова?
— Няма я.
— Къде е?
— В болницата.
— Защо?
— Изпила една кутийка аспирин.
— Какво?
— Една кутийка аспирин изпила.
— Ти откъде знаеш, Иванке?
— Сутринта отидох у тях да я викам, а майка й ми каза, че е в болницата. Заради някакво момче. Глупачка.
— Искра Иванова Иванова?
— Аз.
— Мариана Енева Блажева?
— Аз.
— Марина Стефанова Димитрова?
— Аз.
— Мария Павлова Тенева?
— Аз.
— Милена Кирилова Иванова?
— Аз.
— Павлина Йорданова Георгиева?
— И нея я няма — извика Станка.
— Защо?
— Не знам.
— Пепа Станева Любенова?
— Аз.
— Райна Лазарова Григорова?
— Аз.
— Росина Филипова Георгиева?
— Аз.
— Станислава Иванова Райчева?
— Аз.
— Станка Георгиева Георгиева?
— Аз.
— Стоянка Тодорова Йорданова?
— Аз.
— Емил Петров Петров?
— Тука съм.
— Иван Василев Атанасов?
— Аз.
— Кирил Андреев Зарев?
— Да.
— Кръстьо Георгиев Пенчев?
— Аз.
— Петър Славов Радев?
— Аз.
— Райчо Димов Нешев?
— Аз.
Румен Георгиев Павлов?
— Аз.
— Слав Димитров Йончев?
— Аз съм, ама звънецът би, другарко…
Шеста глава
КАТО ГРЪМ
Емо бързо изскочи в коридора. Съученичките на Галя се връщаха от кабинета по химия. Неговата позната, както винаги радостно усмихната, вървеше последна и въртеше във въздуха чантата си.
— Емо, не ме изпитаха! — извика тя, като го видя.
— Много хубаво!
— Разбира се, че е хубаво. Аз нищо не знаех.
— Гледай да не те изпитат друг път, когато пак нищо не знаеш.
— Дано не се случи!
— На мен много пъти ми се е случвало. Особено по астрономия.
— Въпрос на късмет.
— Той моят е един…
— А пък аз имам винаги голям късмет. Ох! Чакай да чукна на дърво.
— Аз винаги чукам в главата си, защото тя е по-дървена.
— Да, но аз не мога да се похваля с такава глава.
— Още две години като постоиш в гимназията, ще можеш.
— Не, но от скука мозъкът се вдървява. Ти знаеш ли, че аз много скучая?
— За да не скучаеш, ходи по-често на кино.
— Кога да ходя?
— Вместо да си губиш времето с четене на разни глупости, отиди на кино.
— Ако не си прочета урока, ще ме изпитат и ще ми пишат двойка.
— Ти ще го прочетеш веднъж-два пъти, повече не е нужно. От много четене се затъпява.
— Ще опитам както казваш.
— Опитай. Но следобед да не забравиш за киното.
— Няма. В три и половина пред кино „Свобода“. А знаеш ли кой филм дават?
— Нямам представа.
— Нищо, който и да е.
— Ако не е хубав, няма да го гледаме. Ще отидем в друго кино.
— Ще идем. А ти познаваш ли онова момиче?
— Кое?
— Ей онова.
— А! Сашка ли?
— Да. Откъде я познаваш?
— Сестра й е в нашия клас.
— А сестра й добро момиче ли е?
— Разбира се.
— Не се разбира, защото сестра й е много луда.
— А ти не си ли?
— И аз съм, но не чак толкова.
— Е, кажи ми нещо по-подробно за Сашка.