— Бре, че ситно! Кой знае какво зло ще е! — възкликна Славчо, който също беше излязъл от стаята.
— Клас, стани! Идва! — изреваха няколко гласа и цялата тълпа от коридора се юрна в стаята, като се блъскаше.
В класа настъпи суматоха и докато десетина души прескачаха през чиновете, новата учителка по основи на комунизма се вмъкна в стаята.
— Ученици! Защо не сте в редици? Подредете се! — извика тя.
Всички се спогледаха, някои се изсмяха. Откъде накъде пък подредени в редици! Това не се практикуваше в техния клас. И ето ти, идва някаква си нова учителка и на това отгоре не се гледа каква е малка, ами се перчи, идва ти, и — подреди се в редица!
— Защо не се подреждате? — извика тя. — Какъв е този недисциплиниран клас?
— Ха-ха-ха! — отговориха й от дъното на стаята.
— Тази другарка много иска!
— Айде, бе! Подредете се, че да не писка! — извика Славчо.
Класът се подреди по необичайния за него начин — един зад друг — и учителката каза:
— Здравейте, ученици!
— ?!
— Какво ме гледате? Не знаете ли как се отговаря?
Пак нововъведение! Всички са удивени.
— Здрасти! — провикна се някой от по-задните.
— Не се отговаря така, а: „Здраве желаем, другарю учител!“ — поясни учителката.
— Ха-ха-ха! — изсмя се пак някой.
— Здравейте ученици!
— Здраве… желаем… другарю… учител — едвам-едвам изрекоха няколко ученика. И, разбира се, това нещо беше ново за тях. Откъде накъде така ще ги поздравява! Няма сякаш „добър ден“ или поне „добро утро“, ами „здравейте“!
— Седнете, ученици — каза учителката. — Дежурният да каже отсъстващите.
— Няма отсъстващи.
— Добре. Кой ще каже кой е предметът на философията? Ученичката там, на предпоследния чин. Да, да, ти.
— Не зная.
— Как така не знаеш! Как може такова нещо? Кой ще каже? Ти там, на последния чин — тя показа Славчо.
— Предмета на философията е… мм… предмета на философията… мм… ами… мм…
— Кажи ти — тя посочи Емо.
— Това не ни е предадено — рече Емо, защото то беше самата истина.
— Как да не ви е предадено, как да не ви е предадено! Я да ви видя тетрадките.
— Ето! Ето, другарко — предложиха си няколко души тетрадките.
— Да! Виждам, че не сте писали по въпроса за марксленинската философия, но сигурно от мързел не сте го записали.
— Не е вярно! Губихме десет пъти часовете по комунизъм — извикаха от предните чинове.
— Зная, но мисля, че този въпрос ви е предаден.
— Не е!
— Кой знае!
— Така е! Вижте във всички тетрадки. Всички не могат да не запишат поне точката — извика Емо.
— Добре, да речем, че е така.
— Не да речем, ами направо си е така — обади се пак Емо.
— Добре, добре. Сега си запишете, че философията е най-общата наука, майка на всички науки…
— Ами кой е бащата?
— Не ме прекъсвайте, моля! От нея са произлезли всички други науки и затова предметът на философията е…
— Чакайте, много бързо диктувате!
— Не можахме да запишем!
— Повторете го пак!
— Ще го повторя. Философията е…
В този момент на вратата се показа заместник-директорката и каза:
— Само за момент. За две минути ще си свърша работата.
И влезе.
— Тук е единадесети…
— „Б“.
— „Б“. Добре. Вие кой номер сте? — попита една ученичка от първия чин.
— Втори.
— Да се подстрижете. С такава дълга коса не се позволява в училище.
— Ама, аз…
— Никакви отстъпки! Вие сте ученици в единадесети клас и трябва да знаете правилника.
— Откога почнаха да стрижат и момичетата? — провикна се Славчо.
— Вие кой номер сте?
— Десети.
— Също. Вие? — тя посочи Киро.
— Аз ли? Защо?
— Кой номер сте, ви питам.
— Защо?
— Казах ви! Трябва да се подстрижете.
— Двадесет и четвърти.
— Утре ще дойда и ще ви проверя. Вие кой номер сте?
— Първи.
— Вие?
— Двадесет и осми.
— Вие? — тя посочи Емо.
— Тридесет и трети — излъга той.
— Вие?
— Петнайсети.
— Вие?
— Тридесети — излъга и Славчо.
Така директорката изреди почти целия клас в тетрадката си, каза на записаните да се подстрижат „прилично“ и си излезе.
— Досрамя ги от чистките пред вратата, когато връщаха цялото училище, та решили да си записват — извика Емо.
— Въдворяват ред и дисциплина — допълни Славчо.
— И то точно сега намерили, когато след два дена заминаваме на екскурзия.
— За да приличате на ученици на екскурзията — каза новата учителка.
— За да приличаме на шебеци в главата, не на ученици — извика Емо.
— Нали трябва да сте подстригани прилично. Три сантиметра коса трябва да имат момчетата — поясни учителката.