— Седемнадесет на седем.
— Още десет!
— Доста са!
— Седемнадесет на осем.
— Какво правиш, бе, Емо?
— Ето!
— Осемнадесет на осем.
— Видя ли?
— Деветнадесет на осем.
— Още две и ще бъдеш най-голямото девойче в гимназията.
— Голямо чудо!
— Това ти е за урок, дето много приказваш!
— Двадесет.
— Да знаеш друг път да не се хвалиш много и да не приказваш назад-напред, врели-некипели!
— Двадесет и едно!
— Моите почитания!
— И моите! — Киро захвърли хилката, изплю се и излезе засрамен.
— Друг път ще знае! — каза Емо.
— Няма да се хвали толкова — захили се Славчо.
— Браво, бе, Емо! — поздрави го Райчо. — Направи го смешен!
— За урок му е!
Шеста глава
ПОДСКАЗВАЧЪТ
Когато Емо влезе в класната стая, Киро лежеше на чина си, а всички останали буйстваха. Иванчо и Пешо си подхвърляха една малка гумена топка, а момичетата се мъчеха да им я вземат. Скачаха, хвърляха се отчаяно, стъпваха по чиновете, за да бъдат на по-високо и по-лесно да хванат топката. Но не им се удаваше. Иванчо и Пешо си играеха и се забавляваха с безсилието на момичетата. Най-после Елито стигна топката, защото беше и най-високата от всички, и я хвана. Сега момичетата започнаха да се забавляват с безсилието на двете момчета. Изведнъж топката се удари в един от глобусите на тавана и падна в ръцете на Емо. Той я подхвърли леко и й нанесе страхотен удар с крака си. Топката се заби точно във високоговорителя, който се намираше над черната дъска.
— Бре! Да исках да го уцеля, нямаше да мога! — засмя се Емо.
— Стига сте ритали така силно топката! — извика Мерито и впи ноктите си в ръката на Иванчо, който я беше хванал и искаше да й вземе топката. Иванчо изрева и измъкна окървавената си ръка.
— Изрежи си ноктите, ма! — извика ядосано той и започна да ближе дълбоките следи от Мерините нокти. — По дяволите! Виж какво ми направи!
— Голямо чудо! Ще ти мине!
— Глупачка!
— А пък ти — ненормален!
— Смахната!
— Идиот!
— Ще те науча аз тебе!
— Я си гледай работата!
В същото време би звънецът и Иванчо и Мерито се разделиха, гледайки се като куче и котка.
Емо и Славчо стояха пред вратата. Излезе и Райчо и каза на Емо:
— Ей, майка му стара! Ще подсказваш по английски, щото съм пълен гроб!
— Бъди спокоен! — увери го Емо. — Поне по английски мога да ти подсказвам.
— Мистър Пърси идва! — долетя Румен от другия коридор като хала и едва се спря на вратата.
— Stand up, class! — извика Емо.
— Stand up, everybody! — изкрещя Искра, като нахълта в стаята и насмалко не събори Славчо.
— Е-е! По-полека, де!
Мистър Пърси, който беше учителят по английски, влезе. Той беше млад човек, англичанин по народност. Трудно се справяше с български и затова учениците му се смееха много. Това, разбира се, не го смущаваше твърде, защото беше добър по душа човек и лудориите на учениците той отдаваше на възрастта им. В този клас, който беше единственият единадесети, в който се изучаваше английски език, имаше само трима или четирима души, които „чаткаха“ английския и бяха опора на останалите. Мистър Пърси се мъчеше да втълпи на учениците, че с подсказване няма да се научи английски, но това беше навик в тях и всеки се надяваше да изкара с подсказване. И, разбира се, изкарваха вече трета година. Емо беше най-специализираният подсказвач по английски и много се надяваха само на него. Мистър Пърси знаеше това, но не можеше да направи нищо, не можеше дори да го залови на „местопрестъплението“. Емо „пипаше“ умело и подсказваше вече трета година.
— Good morning, students! — каза Мистър Пърси, след като класа утихна.
— G’mornen’ Mr Percy — провлечено изрекоха няколко гласа.
— Sit down, please! — рече Мистър Пърси и остави дневника на катедрата.
— Who is on duty? Кой е дежурен?
— I’m… — каза Киро и се надигна флегматично.
— Who is absent to-day?
— No body is.
— Nobody? Alright.
Мистър Пърси попита кой урок имат, отвори учебника си и каза всички да си покажат домашните работи.
— We haven’t any homework! Нямаме домашно! Развикаха се учениците.
Както и да е, разбраха се, че не им е давал домашно и класът се успокои.
Мистър Пърси започна да изпитва. Накара Райчо да прочете част от урока.
Емо беше седнал точно зад него и умело му продиктува всичко.
След това Райчо трябваше да преразкаже прочетеното. С помощта на Емо горе-долу успя. Най-накрая Мистър Пърси му зададе няколко въпроса и Райчо, с големи мъки, успя да им отговори, защото Мистър Пърси беше застанал точно до Емо и подсказвачът трябваше да казва отговора на Славчо, Славчо от своя страна на Румен, който седеше с Райчо, а Румен да казва на изпитвания. Доста трудно беше, но все пак Райчо изкара четворка.