Мистър Пърси изпита и Румен. И на него писа четири. Емо „пипаше“ умело, макар и сам да осъзнаваше, че не постъпва правилно. Но нямаше как. Съучениците му от осми клас още не бяха получили нужната подготовка поради липса на учител по английски език. Най-главното беше изпуснато. Много от този клас не можеха дори да пишат и четат по английски. Някои просто не се поддаваха на сложния английски правопис, други от мързел не искаха да се научат, трети се мъчеха, но несистемно и хаотично и така не постигаха успех. А Мистър Пърси, стриктно, като англичанин, спазваше учебната програма и не се отклоняваше от нея. Пък и нямаше време да се отклонява.
Затова Емо си подсказваше всеки път.
А английският език измъчваше горките ученици. Затова те си го връщаха на Мистър Пърси и постоянно му се смееха, когато той се мъчеше да им говори на български.
Учениците, всъщност, винаги търсеха изкупителна жертва. Просто това им е в психиката. За толкова години в училището те се научават, наред с полезните неща, и на различни хитрости и трикове, които използваха, за да улеснят живота си, който беше отежняван от много излишни неща.
Седма глава
БОЛНАТА МЕРИ
— Mr Percy, may I go out? — по едно време се надигна Мерито, ужасно пребледняла.
— Yes, you may… But… what’s the matter? Are you sick?
— Oh, yes, I’m very sick.
Мерито излезе, като едва се влачеше.
— Мога ли да я придружа? — извика Емо.
— Да, да, може да падне — отговори загрижено Мистър Пърси.
Емо изхвръкна от стаята и настигна Мерито.
— Има ли ти нещо, или?
— Ха-ха-ха! Ти пък!
— Щом го помоли по английски, явно нищо ти няма. Впрочем, трябва да отидеш на психиатър.
— Защо?
— Хм! Защо! Защото когато трябва да говориш на английски, мълчиш като пън.
— Това не значи, че сега съм откачила.
— Малко ме съмнява.
— По-добре ти да отидеш, защото от време навреме те прихващат едни…
— Какви?
— Ами такива.
— Явно, че ти мърда нещо. Това трябваше да го направиш, да речем, по физика, или сега, какво остава?
— Математика и химия.
— А така! Математика и химия! Малко ли е то?
— Че аз мога пак да го направя. Да не мислиш, че съм толкова…
— Глупава.
— Е-е! Ти пък!
— Ами не! Не си глупава!
— Не съм ами!
— Да, да, не си.
— Стига!
— Добре, де! Няма повече. Хайде да отидем в сладкарницата.
— Ако ме почерпиш.
— Бре! За какво си прави устата!
— Нали си кавалер!
— Глупости! Ама да не си помислиш нещо, можеш да си спокойна, че ще те почерпя.
— Няма да си бръкнеш дълбоко в джоба.
— Разбира се, въобще няма да си бръкна, защото и не печеля.
— Я, гледай, колко съзнателен бил!
— Ами как?
— Гледам те и ти се чудя. Докато ходиш на училище, естествено, не можеш да печелиш. Майка ти и баща ти са длъжни да ти дават пари.
— Бре! Ти защо не станеш адвокат?
— Защо?
— Ами, много знаеш.
— Че защо? Не е ли така?
— А, така е, така е. Само че аз не мисля като тебе.
— Аз ти казах, че си много съзнателен.
— Да, разбрах. Какво искаш да ти купя?
— Една кифла и една боза от осем.
— Я, гледай!
— Какво, много ли е?
— А, как ще е много. Просто възклицавам.
— Знаеш ли как е боза на английски?
— Отде ще знам.
— Да, ама аз зная. Боза си е боза, само че се пише с ейч накрая.
— Ти го знаеш много този английски, само дето не можеш да стоиш в клас.
— Ами ти защо излезе след мен?
— Аз ли? Просто така.
— А, да! Просто така! И на тебе не ти се стоеше в клас, пък викаш по мене.
— Хайде, по-бързо си пий бозата, че звънецът би.
— Ей сега.
Когато влязоха в класната стая, както винаги видяха ужасна бъркотия. Всичко това беше заради малката гумена топка. Подхвърляха я, взимаха я, биеха се, дращеха се, блъскаха се, крещяха — всички заедно — и момичета, и момчета. Момчетата много лесно се оставяха да им вземат топката, защото може би им правеше удоволствие. В такива моменти момичетата ликуваха.
— Киро, ей, Киро! — провикна се Емо от вратата. — Викат те на телефона.
„На телефона“ значеше в коридора. Киро изхвърча от стаята.
— Кой ме вика?
— Една мадама.
— Къде?
— Ей там.
— Я, гледай! Киро само с какви мадами ходи! — каза Славчо и се захили. После попита Емо: — Ами ти къде беше?
— В сладкарницата. Черпих Мерито.
— Бре!
— Какво „бре“?
— Тази еснафка!
— Знам, че е такава. Даже допреди малко ми развиваше разни теории. Остави се!
— Тя е ненормална.
— Аз й казах нещо подобно.
— Англоманка.
— Като си е сложила английско заглавие, мисли, че е нещо — намеси се в разговора и Пешо, който хвърляше навсякъде по едно ухо.