— Такава си е тя — каза Емо. — Не можеш я оправи.
— Откъде знаеш, че няма да я оправя? — със самочувствие попита Пешо.
— Знам, ами! Тя тебе може да оправи, а не ти нея.
— Я-а!
— Я-а, я! Хайде, опитай.
— Защо не!
— Добре де, а как?
— Ще намеря начин.
— По-добре да си стоиш на спокойствие.
— Ами!
— Прави, каквото щеш!
— Ще видиш! Кротка като агънце ще я направя!
— Ха-ха-ха! — засмя се Славчо, а Пешо влезе в стаята.
— Приказва напред-назад — каза Емо.
— Какво да го правиш?
— Пускай го да пасе!
— Не ме интересува.
— Нито пък мене.
След малко излезе Кръстьо и каза:
— Хайде да направим една черта на пода и да оставим малък отвор, че да караме оттам да минават зайците.
— Хайде — съгласиха се Емо и Славчо.
Отначало „зайците“, т.е. деветокласниците се опитваха да се съпротивляват, но Кръстьо, Емо и Славчо ги „вкараха в релсите“. И те не знаеха защо правят това, но сигурно, за да се забавляват.
— Единайсети „Б“ клас са хулигани! — извика едно момиченце и побегна, като се шмугна зад Емо.
— Дръжте заека! — извика Славчо и другите се разсмяха.
— Я, гледай! Тези зайци почнаха много да знаят — извика Емо, след като накара няколко деветокласнички да минат „през вратата“.
Те, естествено, не му останаха длъжни и вдигнаха една олелия, че нашите герои се отказаха от по-нататъшното забавление.
Звънецът за учителя удари.
Осма глава
УЖАСЪТ НА ГИМНАЗИЯТА
— Ей, даскалицата я няма! — изрева Румен, който всяко междучасие „дебнеше“ в другия коридор.
— Ще дойде — успокои го Емо.
— За какво ми е да идва.
— Ами да се учиш.
— Бре! Тази ако се домъкне сега, ужас!
— Какво да правиш! Това е.
— По дяволите всички даскали като нея!
— Значи всичките.
— Е, не баш всичките, ама повечето.
— Идва!!! — Киро връхлетя в стаята и повлече след себе си тези, които стояха на вратата.
— Кой идва? — провикна се Иванчо.
— Математичката.
— Леле! Ужас!
— Стига сте се вайкали! — каза Емо. — Голямо чудо, като е математичката! Да не е горски, я!
— Абе, остави се! То по-добре да е горски — въздъхна дълбоко Славчо и в това време в стаята влезе математичката.
— Какъв е този шум, ученици? Как може такова нещо! Малко да закъснееш, ще вдигнат училището на главите си! Вие сте единственият клас, който вдига такъв шум!
— Не сте ги чули другите, затова — каза Емо.
— Не съм ги чула, именно защото не вдигат такъв шум като вас. А пък сте единайсети клас. Последна година. Може ли такова нещо! — продължи поучителното си слово математичката. — В такъв шум не може да се работи… Сядайте. Кой отсъства?
— Няма отсъстващи.
— Я проверете по-добре! Може някой да е изчезнал.
— Няма.
— Добре, само да не се окаже, че няма някого. Ще пиша отсъствие и на дежурните.
— По правилник не може! — провикна се Киро.
— Не може, ама и вие го спазвате толкова този правилник.
— Това не значи, че и вие няма да го спазвате — извика Емо.
— Стига толкова! Нямаме време повече. Трябва да изпитвам.
— А-у! –чуха се няколко гласа.
— Леле!
— Бог да ми е на помощ!
— Стига, бе!
— Гледай си работата!
— Само да не ме изпита, пък всичко друго — хубаво!
— Да излезе двайсет и четвърти номер!
— А-а!
— Киро…
— По-дяволите! — изруга под носа си Киро и добави: — О, другарко, ама защо мене?
— Хайде, излизай! Тебе улучих.
— Е, че глупава работа!
— Хайде, хайде! Нямаме време.
— Какво да правя?
— Как какво да правиш! Изведи зависимостта между ъгли, които се допълват до нула, деветдесет и сто и осемдесет градуса.
— Какви зависимости?
— Боже! Ти не си си чел урока!
— Как да не съм го чел! Забравих го.
— Я си сядай. Две ще ти пиша.
— Голямо чудо!
— Не е малко. В единайсети клас си.
— Какво от това!
— Трети номер да излезе.
— Не мога да говоря, другарко.
— Как така да не можеш! Знаеш ли, че се пише единица за отказ от място?
— Добре, ще изляза, за да ми пишете двойка.
— Я си сядай! Девети номер.
— Другарко, вчера не можах да си науча добре.
— Какво е това безобразие! Я извадете по един двоен лист!
— Днеска правихме вече контролно! — извика Емо.
— Пак ще правите!
— Няма да правим!
— Как няма да правите! Я пишете!
— Другарко, за един час две двойки не могат да се пишат — засмя се Киро.
— Добре, ти няма да пишеш.
— Какви са тези своеволия!
— А вие не правите ли своеволия?! — математичката беше почервеняла и ядосана, дори вбесена. — Пишете урока! И по-бързо, защото имам да предавам. Има двадесет и пет минути до края.