Събирачите на корени
Навярно вече сте се досетили, че около повечето снежни човеци всъщност няма никаква мистерия. Историята започва доста отдавна, когато старият Хогбен избива неандерталците, защото се прехранват с корени и има опасност да му затрият някои много ценни растителни видове. Работата е там, че след космическия катаклизъм с Нищото, Хогбен създава Земята не за друго, а за да спаси най-изящните философски категории на Нищото като ги материализира в разни цветя, храсти и дървета. Да, ама най-вкусните от тях стават любима храна на ония гладници — неандерталците. Оттогава бащата на Хък толкова ги мрази, че дори създаде цяла армия от снежни човеци във Втората библиотека, качи я на скейбордове и я забърка в своите политически машинации.
Преди доста векове Хък случайно открива на различни места по света няколкостотин оцелели снежни човека (според дневника му повечето са потомци на някой си Енкиду, приятел на Гилгамеш) и решава да се погрижи за тях с надеждата да изкупи вината на баща си. Така снежните човеци оцеляват до днес и на някои от тях вече съм работодател.
5. Неси и нейните посестрими
С избиването на неандерталците вегетарианците за дълго са изтрити от лицето на Земята (вж. Снежният човек) и преди десетина хиляди години първата човешка цивилизация създават потомците на месоядните кроманьонци. А можете ли да си представите цивилизация, да речем, на пет милиона години? Никой човек не може! А през мезозойската ера моите прародители — динозаврите — господстват на Земята поне 50 млн. години. И после старият Хогбен ги изхвърля от еволюционния процес! Десетки са теориите как го е направил, като започнете от сблъсъка на Земята с друго небесно тяло, довел до рязка промяна на климата, и стигнете до прекалено голямото им тегло в резултат на непрекъснатото преяждане. (Защо аз не преяждам, колкото и да се тъпча?)8
Едно е сигурно обаче. Вместо драконите трона на динозаврите незаслужено наследяват далеч по-скромните бозайници. И днес на Земята царува най-висшият им представител — глупавият човек! И понеже хората още не са изсърбали попарата на стария Хогбен, доста преди Спилбърг да създаде Джурасик парк на мнозина от тях им се искаше някое величествено чудовище да прескочи през тези 70–100 млн. години и да им дойде на гости. Най-интересното обаче е, че това вече се е случвало. Доскоро някои „учени“ глави твърдяха, че праисторическите двойнодишащи риби от семейство Coelacanthidae са изчезнали преди 70 милиона години заедно с плезиозаврите, но през 30-те години на ХХ в. край Южна Африка беше уловен един жив и здрав екземпляр. Акулите пък се появяват още през девона заедно със стегоцефалите (цели стотина милиона години преди динозаврите!) и оцеляват до ден днешен само защото рядко се мотат пред очите на стария Хогбен А останалите?
Ето първата десятка на оцелелите до наши дни най-страховити реликтови чудовища според класацията на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч:
| 1. | Подразредът „древни акули“ |
| 2. | Двойнодишащите риби от семейство Coelacanthidae |
| 3. | Холографните дракони |
| 4. | Неси и нейните посестрими |
| 5. | Общинските чиновници (не всички) |
| 6. | Данъчните инспектори (повечето) |
| 7. | Партийните ръководства без електорат |
| 8. | Адолф Хитлер |
| 9. | Компютърните чудовища от Джурасик парк |
| 10. | Химическите заводи в Третия свят |
И тъй като повечето видове са до болка познати и изобщо не са мистериозни, а пък за себе си не ми е удобно да говоря, сега ще стане дума за езерните чудовища.
Неси
Една снимка, направена в 1934 г. от никому неизвестния лондонски хирург д-р Робърт Уилсън, ама публикувана в Таймс, събуди духовете на езерните чудовища през ХХ в. и роди феномена Неси. Спомням си, че дори в чуждестранните емисии на Радио Москва съобщиха за нея. И от тогава всяка година хиляди туристи, въоръжени с фотоапарати, посещават шотландското езеро Лох Нес с надеждата поне да зърнат легендарното чудовище. Веднъж, преди още да се докопам до дневника на Хък, дори си помислих: ако се окаже, че е мит, то Неси поне може да се гордее, че е най-сниманото несъществуващо чудовище на Земята!
8
Защото по-ненаситен от човешкото око е само търбухът на холорафните дракони.