Всъщност първи споменава за чудатия звяр в Лох Нес още в 565 г. един свят човек — монахът Сейнт Кълъмба. И от тогава езерото, проточило се на 70 кв. км, упорито пази тайната си. Може би, защото е дълбоко на места до 290 метра и доста мътно. Ехографските проучвания през 70-те години показаха, че там има един или няколко големи подвижни обекта, които не са рибни пасажи, а на една подводна снимка като че ли се вижда перка.
13 май 1974 г. Днес прочетох в Таймс, че лохнеското чудовище било плезиозавър. Авторът трябва да е кръгъл идиот! Та нали, за да надживеят събратята си със 70 милиона години, в езерото, което се е освободило от ледовете само преди 10 хиляди години, трябва да са се заселили поне двайсетина екземпляра, привикнали към сладката вода и сдобили се с… хриле, за да дишат под водата.
Защо не! — ще кажа аз. — Особено ако си имаш работа с някоя издънка от творенията на стария Хогбен! Ала загадката се изясни един ден, когато с Хък търсехме подходящ екземпляр за белгийската рецепта Змиорка със зелени подправки и той рече да прескочим до Лох Нес. Оказа се, че голяма популация от змиорки отдавна обитава това езеро и онези от тях, които не мигрират за размножаване в Саргасово море, наистина са достигнали гигантски размери. А хората не ги виждат често, защото змиорките не дишат въздух и обичат тъмнината.
За да добиете представа колко едра може да стане една змиорка, ще ви припомня, че на 31 януари 1930 г. екипажът на датския океанографски кораб Дана улови лавра на змиорка с дължина 178 см! Зоолозите добре знаят, че обикновено възрастните екземпляри стават десет пъти по-големи от лаврите и от находката на датчаните би трябвало да се пръкне поне 17-метрово чудовище, което може да задоволи нуждата от деликатесно месо на средно голям ресторант за един месец или на някой холографен дракон за един-два дни!
Из дневника на Хък Хогбен:
13 май 1996 г. Днес пробутах в Интернет още една фалшива снимка на Неси (http://www.myspace.co.uk/nessie/nessie/nessie.html).
Огопого
Езерото Оканаган в канадската провинция Британска Колумбия доста напомня на шотландския си събрат Лох Нес. И двете езера са тесни и дълги, и се намират на почти една и съща географска ширина (50–570 с.ш.). Местните индианци от край време наричат чудовището от Оканаган Чиноок (Големият звяр от езерото) или Нхахатик (Змията от езерото). Те са уверени, че обиталищата му са край Острова на гърмящата змия, където през XIX в. често намирали на брега полуоглозгани животни. Векове наред всеки местен индианец, който пресичал езерото с лодка, задължително вземал със себе си малки животни и, щом зърнел Нхахатик, ги хвърлял във водата, за да го умилостиви.
Легендата за страшилището от Острова на гърмящата змия за първи път се появява в местната преса през 1872 г. Истинската истерията обаче започва през 1914 г., когато местните жители намират на острова полуразложения труп на непознат морски бозайник с широка опашка и плавници, дълъг към два метра и тежък около 200 кг. За съжаление обаче останките не са изследвани от специалисти.
3 септември 1914 г. Тръгвам за Канада. Днес научих, че моят стар приятел Нхахатик IX се е поминал. Онези идиоти от Оканаган сигурно ще започнат да му правят разни вивисекции. Ще открадна трупа и ще го погреба, както се полага. А навярно ще се наложи да се погрижа и за потомците му.
И след кратка пауза на 16 септември 1926 г. поне стотина души едновременно пак съзират чудовището от един плаж! Сензацията е толкова голяма, че Хък с лекота подтиква местните зевзеци да съчинят песничка, сравнявайки чудатия звяр с популярния герой от британския мюзикъл (познат и от филма Лимонаденият Джо). И така възниква прякорът на страшилището от Оканаган — Огопого. По този повод издателят на вестник Ванкувър Сън Рой Браун пише: „Твърде много уважавани люде са видели чудовището, та да отхвърляме с лека ръка този факт като несериозен.“
На 2 юли 1947 г. по време на лятната отпуска на Хък в Канада цяла група лодкари отново се любуват на Огопого със страхопочитание. А на 17 юли 1959 г. чудовището плува повече от три минути на около 80 метра след моторната лодка на семействата Милър и Мартън. За да замаже положението, тогава Хък лично разпитва г-жа Милър — най-приказливата от очевидците. През лятото на 1989 г. обаче, докато Ърни Гиру кротко си седи в закотвената лодка край една плитчина, чудовищетото буквално цъфва пред очите му от спокойните води на езерото и направо му изкарва акъла.