Като всички хорица по Земята и Хък не е лишен от смехотворната страст да възвеличава жалките човешки дияния, като се напъва да ги съизмерва със силата, мощта и древната слава на драконите12. Май единственият начин изобщо някой да те забележи в тълпата и историята на Земята все пак да те запомни по някакъв начин е начело на огромна войска да си победил самотен дракон в нечестна борба. Типичен пример в това отношение е поведението на Хък в 879 г., когато получава поръчка от Алфред Велики да възвеличае победата му над викингите на Гътръм от предишната година.
Белият кон от Уфингтън
Несъмнено най-впечатляващата от всички геоглифи по английските хълмове е така нареченият Бял кон от Уфингтън в Баркшир. Рисунката наистина е блестящо стилизирана и мнозина изследователи с право я оприличават повече на дракон, отколкото на кон. И как няма да я оприличават, като това е най-хубавият ми портрет, издържан в добрите стари традиции на абстракционизма. С една единствена отлика! На този портрет съм с една глава. Но за това ще стане дума след малко.
Първите писмени сведения за Белия кон датират от XII в. и са включени не къде да е, а в знаменитата Книга на чудесата. През XVII в. за кратко време погрешно се смята, че фигурата олицетворява англосаксонския водач Хенгист, но по-късно слепците проглеждат и виждат очевидното: изображението възвеличава триумфа на краля на Уесекс Алфред Велики над доблесния викинг Гътръм. Когато видният английски археолог проф. Стюард Пигот обаче откри доста сходни образи на коне върху няколко британски монети от I в. пр. Хр., бе издигната хипотезата, че Белият кон е още от времето преди римското нашествие на британските острови. Глупаци! Всъщност ето как стоят нещата. Щом получава поръчката от Алфред, Хък, ще не ще, се хваща като удавник за сламка за идеята да се облегне на храбростта и непомръкващата слава на драконите, за да възвеличае англосаксонския триумф. Но понеже само от два века се подвизава на Земята и благодарение на пословичната зла воля на някои по-възрастни членове на своето семейство никога не е виждал истински дракон, Хък решава да взаимства от най-добрите образци на античното изкуство. И трябва да призная, че проявява добър вкус13.
А сега за моите две нещастни глави. Когато след 927 години Хък най-сетне се наканва да ме създаде от плът и кръв, заради тъпата си пиеска, естествено в главата му изплува великолепното изображение от Уфингтън. В последния момент обаче, когато вече е задействал програмата за зачеването ми, той се сеща, че драконите в Централна Азия са триглави и в името на гадната драматургична достоверност започва да барника в програмата, в резултат на което тя се скапва и аз се пръквам холографен и с две глави! Така глупавата грешка на дилетанта демиург и набеден драматург създава биологичния вид, призван скоро да наследи хората на Земята и да господства в цялата Вселена14.
Уплашен, че величието на драконите напълно ще унизи жалките човеци, Хък Хогбен бърза да издигне близо до така наречения Бял кон от Уфингтън друга фигура, с която се напъва да покаже какъв би трябвало да бъде човек, за да победи един дракон.
 |  |
Великанът от Кърн
Върху хълма Тръндъл край селището Кърн Абас в английското графство Дорсет е полегнал великан, висок около 55 метра. Главните атрибути на величавото изображение, очертано с тесни ровове дълбоко в торфа по склона чак до варовиковата скала, са тоягата в дясната ръка на мъжа и фалоса в момент на ерекция — типичните средства, с които хората обикновено си избиват комплексите.
В околностите на Кърн Абас са популярни две обяснения на загадката. През XVI в. в близкия манастир се подвизавал някой си абат Томас, който имал навика открито да уговаря почтени жени от града и околностите да отстъпват на желанията му и един ден местните жители изтипосали карикатурата му на склона.
Според втората версия фигурата олицетворява местните „сопаджии“, запазили неутралитет в Гражданската война през 1642–1651 г., ала тя изобщо не си прави труда да обясни ерекцията. Някои по-начетени почитатели на научнопопулярните книжки въздигат като кандиданти за прототипи на Великана от Кърн тукашният феодал от XVIII в. лорд Холс, съзвездието Орион и келтския бог на лова, плодородието и водите Нодънс. Учените, неподвластни на местния патриотизъм, обаче са склонни да приемат, че великанът, наричан през средновековието Хелит или Хелис, е от времето на римско владичество в Британия и изобразява Херкулес15. Още повече, че новооткритите следи в тревата на хълма изглежда очертават лъвска кожа! Според мен обаче, ако Хък е нарисувал и този великан, става дума за портрет на художника като млад пес.
13
Този път драконът не позна. След смъртта на Методий в 865 г. ми се наложи да финансирам прехвърлянето на учениците на Солонските братя от Моравия в България, но понеже по него време бях закъсал финансово, създадох тия монети и ги пробутах на колекционерите.
14
Божичко, иде ми да потъна в земята от срам, че тоя дракон се е пръкнал изпод ръцете ми. Дори клонираната овца Доли е по-скромна! Поне деветдесет на сто от тази история е пълна измислица. Нещата изобщо не стояха така, но никога няма да му кажа истината, за да не се пръсне от гордост. Нека го гризят съмнения, та по-скоро да се пукне от яд.
15
Великанът от Кърн е точно толкова от римско време, колкото и монетите с изображението на дракона.