Високият мъж от Уилмингтън
Този британски геоглиф отстъпва по размери единствено на Великана от Атакама. Високият мъж от Уилмингтън, стискащ във всяка ръка по един прът, е издълбан от неизвестни майстори в хълмистата местност между Люис и Ийстбърн в графство Съсекс. Фигурата е висока около 70 метра и за разлика от Великана от Кърн през миналия век контурите й са очертани с боядисани в бяло тухли. Така е отстранена опасността изображението да бъде заличено при свличането на почвата по склона. Макар че англосаксонските патриоти се мъчат да си присвоят и това изображение, следите от древни светилища в околността налагат по-приемливата хипотеза, че си имаме работа със символ от доста по-стара историческа епоха. Някои дори предполагат, че Великанът от Кърн и Високият мъж от Уилмингтън са по чудо съхранени образци от изкуството на древна раса от великани16… Знае ли човек?
Американски графити
През XX в., когато САЩ най-после станаха Велика сила, някак естествено и американските геоглифи се прочуха почти толкова, колкото изрисуваните със спрейове стени в Бронкс и Харлем или прословутия филм Американски графити на Джордж Лукас.
29 януари 1932 г. На есен предстоят избори. Днес се договорихме с президента Хувър дискретно да започна рекламна кампания за повдигане самочувствието на неговите избиратели. Пардон, на американския народ.
Най-впечатляващи за лаиците са трите групи от общо около 200 фигури, изсечени върху старите речни тераси край коритото на река Блайт в Калифорния. Те са открити съвсем случайно през 1932 г. от един приятел на Хък по време на полет.
 |  |
Сред тях преди всичко изпъкват знаменитият Гигант с разперените ръце и не по-малко известният Планински лъв от Блайт, който лично на мен, честно казано, повече ми прилича на газела. Ако това е лъв, майка му и баща му сигурно са живели в околностите на Хирошима през 1945 г. и са поели твърде голяма доза радиация, но в изкуството е така…
На геоглифите от Блайт изобщо не отстъпва по представителност и величествената фигура на жена канибал (наричана от местните хора Хаак-Ваак), с която бабите от района на Сейкътън, Аризона, плашат непослушните си внуци. В Райската долина, в югозападната част на Монтана, пък се намира внушителен геоглиф, който може наистина да съперничи на събратята си от Наска или Атакама. Предполагаемата богиня, почитана от индианците навахо, е дълга цели 380 метра, но за съжаление никак не е фотогенична и затова не мога да ви покажа нейна снимка.
Американците обаче най-вече се гордеят със своите могили, които според тях нямат аналогии по света. При тези по-сложните релефни изображения цели земни маси са оформени изкусно като различни животни. По-известните от тях са Могилата на скалния орел в Джорджия, Хълмът на мечето в Айова и най-величествената от всички — Могилата на голямата змия в окръг Адамс, Охайо. Мнозина археолози през миналия век, когато индианците трябваше да бъдат напъхани в резервати, не искаха да повярват, че тези истински произведения на изкуството са тяхно дело, и някои псевдоспециалисти развиха хипотезата за трансконтинентална инвазия. Те сериозно се опитаха да докажат абсурдното твърдение, че номади от Индия са пресекли Беринговия проток специално за да построят могилите и после са се върнали обратно.
Днес повечето американски археолози приемат, че могилите са дело на индианското племе адена, чиято цивилизация е процъфтявала преди около 3000 години. Предназначението на могилите обаче си остава неизвестно и, както става обикновено в такива случаи, могилите са натоварени с „ритуални функции“.
При разкопките край форт Ейшънт в окръг Уорън, Охайо, обаче бяха открити два образа на змии — единият дълъг 30 метра, а другият — 46 метра. Първият е точно по линията на лятното слънцестоене, а вторият, който отстои на около 150 метра, лежи на пътя на първите лъчи при зимното слънцестоене. Тази находка принуди и най-отявлените привърженици на уестърните тутакси да изхвърлят от главата си традиционните внушения на Джон Уейн и сериозно да преосмислят представите си за астрономическите познания на американските индианци.