Четвърта заблуда: Можеш да убиеш вампир, като забиеш в гърдите му кол. В този случай става дума за най-простодушна аналогия. Тъй като Влад III Тепеш приживе набивал враговете си на кол, някои умници са си навили на пръста, че на всички вампири им се полага същото, за да пукнат.
Пета заблуда: Най-склонни да станат вампири са рижите хора със сини очи и заешка уста, родени на Коледа, отритнати от обществото и влезли в гроба без последно причастие. Всъщност никой от челната десятка на вампирите и на Изток, и на Запад, не отговаря на това описание. Статистически е доказано, че от обявяването на Коледа за християнски празник до началото на ХХ в. са се родили само двама души, дето се вписват в този портрет. Преди около сто години техните тела бяха изровени и учените се убедиха, че те никога не биха могли да вампирясат, защото отдавна са станали на прах.
Шеста заблуда: Върколаците са вампири. Тази грешка прави само онзи, които не познава добре балканския фолклор. Всъщност върколаците са зли духове, които кръвта на убит човек призовава от отвъдното. Те само временно се намъкват в мъртвото му тяло, за да отмъстят на убиеца и после по живо по здраво се прибират у дома. В древността по-хитрите престъпници създали обичая убитият да бъде погребван с монета, а по-късно с восъчен кръст в устата и така се измъквали от възмездието, защото злите духове смятат отворите под кръста в човешкото тяло за нечисти и не обичат да се намъкват в трупове през тях.
Седма заблуда: Вампирите и таласъмите танцуват по налъми. Докато за таласъмите страстта към налъми може да се обясни с римата, то никой не може да даде що-годе сносно обяснение за какво им са на вампирите налъми. При това е доказано, че всички вампири в европейската история са прилично облечени, а някои дори носят войнишка униформа или доброволно сътрудничат на полицията.
Осма заблуда: Който не понася миризмата на чесън, е вампир. Добре известно е, че най-пълноценно чесънът се използва във френската кухня, и би трябвало вампирите да са изключително рядко явление сред този народ, но за съжаление статистиката показва, че Франция е на второ място в света по брой на вампирите на глава от населението след традиционния водач — Трансилвания. Има и едно изключение. Еврейската кухня също много уважава чесъна, но до ден днешен не е регистриран нито един случай чистокръвен евреин да вампиряса.
Влад Дракула
Най-голяма заслуга за ширещите се заблуди за вампирите несъмнено има Брам Стокър с неговия изсмукан от пръстите роман Дракула. Ала истинската история на влашкия войвода Влад III Тепеш с прозвище Набучвача, няма нищо общо с измислиците на Стокър.
Трябва да призная обаче, че още приживе общественото мнение е раздвоено за Влад. Едни го смятат за герой, защото е последният влашки княз, осигурил някаква независимост на поданиците си от Османската империя, а други го броят за еретик, понеже по политически съображения сменя православната си вяра с католицизма. Когато Влад набучва на кол 20 хиляди турци край столицата си Търговище, се появяват съмнения, че е масов убиец, ала щом пълчищата на Мехмед II Завоевателя, покорили в 1453 г. Константинопол, си глътват езика при гледката и се връщат като попарени отвъд Дунава, той е обявен за гениален стратег. Когато Влад набучва на кол и неколцина свои сънародници — лъжливи търговци, народът му се възхищава, но щом злочестата съдба сполетява и една селянка, дето не е изпрала добре кафтана на съпруга си, тутакси тръгва мълвата, че е психопат.
Отявлен патриот, през целия си живот Влад е принуден постоянно да балансира между могъщите си съседи, като преминава ту на страната на турците, ту към унгарците, но все в името на свободата на Влашко — малка страна, появила се като политически субект на картата на Европа в 1322 г., когато Иванко Басараба (1310–1352) успява да обедини няколко дребни феодални воеводства, сгушени между Трансилвания, Молдова и България, в княжество. След смъртта на Иванко обаче по стара балканска традиция Басарабският род се разделя на два враждуващи клана, които яростно си съперничат за престола. Бедата идва от там, че властта във Влашко не се предава на първородния син, а съветът на болярите избира владетеля измежду членовете на княжеското семейство най-често под натиска на могъщите съседи.