Выбрать главу

Опит за летене

Според класическата демонология черните вещици вършат следните седем злодеяния:

— Влагат в сърцата на хората смрадни въжделения

— Внушават злоба и ненавист

— Правят муски и амулети

— Предизвикват болести

— Носят мор по хората и добитъка

— Отнемат разума

— Правят всякакви пакости на своите неприятели

Истинските черни вещици се познават по това дали могат да летят. Но, ако сте се провалили на теста за летене, това съвсем не означава, че нямате заложби на вещица. Сигурно са ви подвели вълшебните съставки на използвания козметичен продукт. Разгледайте опаковката на любимия ви крем, за да се уверите, че той съдържа необходимите съставки.

Из дневника на Хък Хогбен:

2 февруари 1627 г. Онзи ден Кети, прислужничката на миледи Кларик, ми съобщи под секрет, че господарката й може да лети. Много се изненадах, защото освен мен и баща ми никой не умее да лети на този свят. Дори сестра ми Шуин! Реших да проверя тази работа и снощи се вмъкнах в покоите на Миледи. В полунощ тя се съблече гола, затвори прозорците, коленичи насред спалнята и започна да се натрива с някакъв мехлем. Мажеше се главно под мишниците, в сърдечната област, по слепоочията и най-накрая — дълбоко във влагалището. После възседна една метла и започна да мастурбира с дръжката й. Щом свърши, тя заспа дълбоко, но неспокойно. Ако се съдеше по звуците, които издаваше, душата на Миледи наистина летеше и после взе активно участие в някаква дяволска оргия. Аз се възползвах от състоянието й и откраднах малко от вълшебния мехлем, за да го изследвам. Оказа се, че той съдържа конска доза бленика и татул, която може да убие всеки нормален човек, но у Миледи тяхната основна съставка — атропинът — предизвика само сънливост, халюцинации, усещане за полет, еуфория и полова възбуда. Последният ефект беше засилен и от някои афродизиастични съставки на мехлема. А дълбокият сън явно беше предизвикан от алкалоидите в блениката и татула. Наистина в мехлема имаше и стрити на прах: кост от черепа на детеубиец, краче на крастава жаба, парче от крило на прилеп, менструална кръв на девица, нафора, светена вода и стърготини от разпятие, но според мен те имаха само ритуално значение за „полета“.

Бяла магия

Всъщност през XIV-XVII век Европа е залята от такава епидемия от черни вещици, та направо възниква дефицит от палачи. Не хилядите бесилки обаче спасяват европейската цивилизация. Специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч смятат, че ако не са били белите им посестрими, отдавна на Стария континент нямаше да е останал и един нормален човек за цяр. Белите вещици умеят да тълкуват сънища, баят, гадаят, правят добри магии и развалят заклинания. Много от тези дами съвсем заслужено са били на щатни длъжности при римските императори. Именно на белите вещици се дължи и толерантността на властите през ранното средновековие към вещиците изобщо. В постановление на синода в Падерборн от 785 г. се казва: „Който заслепен от дявола вярва, че някой може да бъде вещица и въз основа на това я изгори, той подлежи на смъртно наказание.“

Едва в 1484 г. се ражда папската „Була на магьосниците“ на Инокентий VIII.

Из папската була на Инокентий VIII
Summis desidersntes affectibus

„Инокентий, епископ, слуга на слугите божии, да се помни навеки:

…Неотдавна до нашите уши достигна твърде обезпокоителната вест, че в някои части на Горна Германия и особено в архиепископиите на Майнц, Кьолн, Трир, Залцбург и Бремен, в тамошните градове, земи, местности и епархии премного люде от двата пола, като пренебрегнали своето спасение и се отвърнали от католическата вяра, изпаднали в плътски грях с демоните (инкуби и сукуби) и със своето магьосничество, чародейство, заклинания и други ужасни, суеверни, порочни и престъпни деяния причинявали на жените преждевременно раждане, докарвали болест на приплода на животните, пакостели на реколтата, на гроздето и овощията; разваляли, душели и погубвали мъжете, жените, животните, домашния добитък и другите видове животни, също така лозята, градините, ливадите, пасищата, зърното и други видове плодове. Те даже причинявали на мъжете и жените, на целия едър и дребен добитък, на животните такива страшни вътрешни и външни болки, съпроводени с невъобразими мъки. Те пречели на мъжете да оплождат, а на жените да зачеват, правели така, че мъжете и жените да не могат да изпълняват съпружеските си задължения. Свръх това с кощунствени уста те се отричали от вярата, която са приели при светото кръщение. те не проявявали никакъв страх и пред още други лековерни, грешни и порочни неща, към които ги подбуждал врагът на човешкия род, и извършвали споменатите грехове, като при това подхвърляли на опасност душите си и оскърбявали божието величие и по този начин давали на премного хора лош пример и предизвиквали възмущение…“