Докато правеше своите научни магии, та Ана-Мария да зачене от Хък, сър Арчибалд установи, че човешката клетка съдържа около 100 хиляди гени, обединени в 23 хромозоми, котешките хромозоми са 19, а на Ана-Мария — 24. (Поредното доказателство за несъвършенството на хората, което Хък все не иска да признае!) При това всеки котешки ген има човешки аналог и котките също като човека страдат от хемофилия, инфекции на кръвта, някои видове рак и дори от СПИН. А повечето гени, които контролират тези болести, се намират тъкмо в хромозома 11. Сър Арчибалд разгада и поверието, че котките имат девет живота. Оказа се, че котешката имунна система е по-силна от човешката! Дали пък през XXI в. хората няма да започнат да си подобряват наследствеността, като си прехвърлят котешки гени?
Коварство и любов
От край време умните хора знаят, че котките също като драконите са културен феномен. Ако ги нямаше драконите, хората нямаше с кого да се заяждат, а ако ги нямаше котките, на Земята изобщо нямаше да има земеделски цивилизации. Просто гризачите щяха да изяждат всичките запаси от зърно. И, докато човек често без всякакъв свян товари с работа досущ като добичета другите си приятели — драконите и кучетата, — домашната котка от край време се ползва с привилегии.
Всъщност и в християнската, и мюсюлманската традиция котките на практика се радват на неограничена свобода. Прощават им дори когато изобщо не ловят мишки! В древния Китай ги смятат по-скоро за носители на доброто, а в Древния Египет издигат котката направо на пиедестал. В будисткия свят обаче до ден днешен не могат да простят на котките и змиите, че единствено те не се трогват от смъртта на Буда. Освен това и в будизма, и в Кабалата котката се свързва със змията, греха и злоупотребата със земните блага.И японците не долюбват котките. Те ги смятат за лошо предзнаменование и им приписват способността да убиват жени и да приемат техния облик. (Сигурно затова ние с Ана-Мария най-трудно търгуваме с японците, макар постоянно да им се кълна, че тя не е убивала никого през живота си.)
В средновековието християните също споделят това дълбоко погрешно становище, но само по отношение на черните котки. Създателят на Светата Инквизиция папа Григорий IX лично вписва сред смъртните грехове привързаността към черните котки. Така се ражда обичаят по време на великденските празници черни котки да се изгарят на клада или да се хвърлят от кули, защото са съпричастни на злото и влизат в свитата на дявола.
Който е имал вземане-даване с бащата на Хък, добре знае, че злото примамва, злото изкушава, злото съблазнява. И всички мистерии около котките от време оно опират до въпроса: какво е общото между тези гальовни, стройни, гъвкави, нежни, изящни, мъркащи, нелишени от коварство същества и жените. Защото не бива да забравяме, че освен ангорската, сиамската и персийската котка, например, и степната, дивата и камъшовата котка, сервалът, рисът и калакалът, пантерата, гепардът, тигърът и дори лъвът и лъвицата (да ме извинява Ана-Мария!) са все… котки.
Ето как изглежда според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч първата десятка на най-прочутите котки в човешката история:
| 1. | Египетската богиня Баст |
| 2. | Черната котка от народните поверия |
| 3. | Котаракът в чизми |
| 4. | Звярът от Лондон |
| 5. | Баскервилското куче |
| 6. | Булгаковият Бегемот |
| 7. | Котката върху горещия ламаринен покрив |
| 8. | Лъвицата Елза |
| 9. | Жената-котка от „Батман“ |
| 10. | Котките на Ендрю Лойд Уебър |
Всъщност жени-котки на Земята е имало от дълбока древност. Но подложени на дискриминация подобно на драконите, те са изчезнали. (А дали не са емигрирали на Алдебаран?)
Окото на Хор
Според така наречената „Книга на кравата“, когато древноегипетският бог на слънцето Ре27, наричан още Хор, върховен повелител на хората и боговете, остарява, той узнава, че в Горен Египет и Нубийската пустиня заговорничат срещу него.
Тогава Ре-Хор свиква съвета на боговете: „Повикайте и доведете при мен моето Око, Шов, Тефне, Геб и Нут заедно с техните майки и бащи, тези, които бяха с мен, когато почивах в Нуну, а също и самия Нуну.“ Ре-Хор иска мнението на приближените си какво да прави с разбунтувалите се хора, създадени от сълзите, пролети от окото му. И Нуну-Небитието му дава следния съвет: „Ре, сине мой! Здрав е твоят трон и голям е страхът пред теб. Нека твоето Око бъде насочено против тези, които са те обидили.“ Останалите богове го подкрепят: „Изпрати тогава Окото си, нека победи за теб тези, които замислят зло против теб, тъй като няма друго Око, което да е по-добро от него и което може да ги победи за теб, когато то слиза в образа на богинята Хатхор.“ Ре-Хор се вслушва в съвета и дъщеря му Хатхор е изпратена в пустинята да погуби хората. Тя се превръща в лъвица — естественият й облик, когато е разгневена (точно като Ана-Мария?!), получава името Сахме и започва да изтребва неблагодарните човеци.
27
Този път Трифон наистина ми скри шапката. Дълги години традиционно египетския бог на слънцето се наричаше Ра. Най-новите изследвания обаче доказаха, че името му трябва да се произнася Ре. Не съм и подозирал, че следи научните публикации. Браво, драконче!