Ексмурският звяр
В Англия, разбира се, има и фалшиви алдебарански лъвици. Когато през 1983 г. Ексмурският звяр убил за кратко време 80 овце и изял по 13–18 кг месо от всяка жертва оплакванията на фермерите проглушили ушите на властите и те повикали 42-ри десантен отряд на Кралските морски пехотинци да проследи и убие чудовището. И една сутрин то кацнало на мушката на редник Джон Холтън. „Видях го през визьора, разказал по-късно пехотинецът. Беше много голямо, цялото черно и изглеждаше много силно. Не посмях да стрелям, за да не раня някого в къщата зад звяра.“
Някъде през пролетта на 1988 г. един фермер от Девън обаче застрелял странно животно, дебнещо гъските му, и пресата тутакси затръбила, че Ексмурският звяр най-сетне е убит. Оказало се обаче, че става дума за доста по-дребен от чудовището млад мъжки леопард, по всяка вероятност пуснат на свобода от стопанина си.
Местният природолюбител Тревор Биър твърди, че е виждал звяра пет пъти. Той го описва като гигантска страховита котка с тъмен цвят, дълга около 120–150 см. От познатите ни видове такъв размер достигат гепардът и снежният леопард.
Поверията за черни кучета и котки всяват ужас на Британските острови от незапомнени времена почти колкото и историите за драконите. Мнозина днес смятат, че звярът в легендата за черната хрътка от Клайро, в Блес Маунтинс, върху която стъпва романът на сър Артър Конан Дойл Баскервилското куче, всъщност е бил черна пума. Тези зверове наистина достигат на дължина до два метра и често тежат стотина килограма. Някои местни патриоти от рода на писателя Дик Франсис обаче са убедени, че на острова живее неизвестен вид невероятно жестока, местна (!?) дива котка. Редица куриозни случаи обаче навяват на мисълта, че става дума за подивели домашни животни.
Шегичка
Овцете на шотландския фермер Тед Ноубъл от Каник близо до езерото Лох Нес няколко пъти били нападани и дори веднъж главите им били почти откъснати. Съседите му надули главата, че са видели голяма котка, и отчаяният Ноубъл заложил капан. И през декември 1980 г. в клетката попаднала… женска пума. Тя не изглеждала отслабнала и изгладняла и явно била дружелюбно настроена към хората. Това явно е било шега, но така и не станало ясно кой и защо си е направил труда да тормози клетия невинен фермер Тед Ноубъл от този твърде отдалечен и безлюден край на Шотландия.
10. Полтъргайсти
Изобщо и англичаните са странен народ (вж. Котките). Едно от нещата, които така и не се побира в главите ми е тъй нареченият английски хумор. Не знам вие как реагирате, но когато аз гледам телевизионните им комедии, се смея поне тринайсет пъти по-рядко, отколкото звучи монтираният от режисьора предварително записан смях. Другата чудатост на англичаните е тяхното лековато и безгрижно отношение към призраците. Аз, лично, досега не съм срещал англичанин, който да се бои от призраци.
Те са с нас от памтивека
Макар скептиците да се инатят, от край време човечеството съжителства на Земята с призраци. Специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч традиционно класифицират призраците в три вида: духове, привидения и полтъргайсти. За разлика от кръвожадните върколаци и вампири например, духовете и привиденията не са материални. Те имат облик на хора или митологични същества, живели на Земята преди милиони години редом с драконите. Лишени от физически досег с днешния свят, духовете и привиденията по-скоро са безучастни пратеници от отвъдното.