Обнадежден Бланкъншип създава Трайтън Алайънс, за да продължи изследванията. И докато работят в залива на Смит новите съдружници откриват няколко талпи, дебели по 60 см и дълги до 20 метра. Равномерно, през около метър, на тях са издълбани римски цифри и тук-таме се срещат дървени щифтове. Тъй като радиовъглеродният анализ ги датира на около 250 години, те предполагат, че са се натъкнали на части от оригиналното хидротехническо съоръжение (може би кесон?), което са използвали първостроителите на Златния кладенец.
В западния край на Оук Айланд също са намерени части от дървена конструкция, скрепени с ковани гвоздеи, а на триметрова дълбочина — и чифт кожени обувки.
Сондажният кладенец 10-X
Последните удивителни открития са направени от екипа на Трайтън Алайънс през 1976 г. По време на сондирането на 50-ина метра от Златния кладенец хората на Бланкъншип попадат на изкуствени каверни. Изображенията, които камерата доставя от дълбочина около 70 метра, обаче надминават всички очаквания. В началото сякаш някакви ръце плуват в мътилката, после се мяркат подобия на три сандъка и накрая се появява нещо, ужасно приличащо на човешко тяло! Бланкъншип тутакси решава да изпрати долу водолази, за да видят що за чудовища има в пещерата. Направени са няколко опита, но силното течение и почти нулевата видимост не позволяват на водолазите да открият нещо ново.
Скоро след това кладенецът се срутва от само себе си и повече не е правен опит да бъде отварян.
23 септември 1976 г. След като водолазите на Бланкъншип едва не ме спипаха на местопрестъплението, съборих кладенеца и сложих точка на историята със съкровището на Оук Айланд.
Кажете ми сега как да не уважавам единствения си родител, като е по-голям гадняр дори от мен, ама винаги се прави на света вода ненапита! Светът, наричан Втората библиотека, и неговите смахнати жители, тленните герои от литературата и изкуството на Земята, явно са създадени от чичото на Хък по технологията за материализиране на стария Хогбен, скрита в сандъка на Оук Айланд. С оригиналите на Шекспир обаче работата е мътна. Неведнъж съм питал Хък дали те са писани от Франсис Бейкън и затова са били скрити в тайника на Златния кладенец, ама кучето си мълчи. Дума не обелва мръсникът му с мръсник! Само когато се напие се вайка, че най-голямата му грешка в живота била, че не успял приживе да се сприятели с Шекспир, защото по него време гонил михаля с Хенри Хъдзън, което на човешки език означава, че двамата глупаци търсели Северозападния път към Индия през Северния полюс. Но истината е съвсем друга! Всъщност Хък мрази да му напомнят, че докато Шекспир поставял Хамлет на сцената моят дълбокоуважаван родител бил твърде зает заедно със сър Джон Харингтън да изобретяват тоалетното казанче6…
4. Снежният човек
След като се запозна с частното ми разследване на историята за Съкровището от Оук Айланд, Хък толкова силно се впечатли от изследователския ми дух, че тутакси се съгласи да основем фондация за изследване на тайнствените животни. След кратък спор за името я нарекохме Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч. (Нали, след като ме е създал, и аз съм Хогбен, макар че Тифон Велики звучи много по-добре от Тифон Хогбен!) Повод стана успешната сделка, която сключих, наемайки Снежния човек и Чудовището от Лох Нес да охраняват по-едрите пратки с вълшебни цветя за Втората библиотека.
Криптозоологията срещу тератологията
Забелязал съм, че човек инстинктивно възприема като чудовище всяка твар, която е в състояние да му изкара акъла дори и да е холографна като мене. В същото време обаче самият човек е чудовище в очите на новороденото коте например, да не говорим пък за бездомните кучета! Затова учените не приемат дефиницията: чудовище е онова нещо, което е в състояние да уплаши някого.
Тератологията или науката за вродените уродства на отделните органи или организми, различава два класа чудовища: индивиди с прекомерен или недостатъчен ръст и индивиди с частично или пълно удвояване на тялото. Според това твърде опростено определение обаче излиза, че всеки човек, по-висок от Шакил О’Нийл, е чудовище. Къде е мярката? Може би триметровият Голиат от Библията? Но тератологията доказа, че въпросният Голиат е бил висок само 208 см. И руският богатир Иван Степанович Лушкин (1811–44) не става за мярка с неговите малко спорни 245 см, защото дори с тях едва влиза в десятката на „Гинес“ за най-високите мъже на Земята, която в сантиметри изглежда така:
| 1. | Робърт Пършинг Уодлоу | 1918–1940 | САЩ | 272 |
| 2. | Джон Ф. Карол | 1932–1969 | САЩ | 263 |
| 3. | Джон Уилям Роган | 1871–1905 | САЩ | 259 |
| 4. | Дон Коулър | 1925–? | САЩ | 249 |
| 5. | Бърнард Койн | 1897–1921 | САЩ | 249 |
| 6. | Вайньо Милирине | 1903–1963 | Финландия | 247 |
| 7. | Патрик О’Брайън | 1760–1806 | Ирландия | 246 |
| 8. | „Константин“ | 1872–1902 | Германия | 246 |
| 9. | Сулейман Али Нашнуш | 1943–? | Либия | 245 |
| 10. | Иван Ст. Лушкин | 1811–1844 | Русия | 245 |
6
Този път драконът Трифон прекалява:
1. Никога не съм твърдял, че Франсис Бейкън е писал произведенията на Шекспир. Наистина имаше нещо съмнително във факта, че старият Бил не ми направи особено впечатление на времето, но съвременниците по традиция не само че никога не оценяват по достойнство гениите в своите редици, но много често направо ги низвергват.
2. За 1300 години само три пъти съм се напивал до козирката все заради жени и в два от случаите драконът Трифон все още не съществуваше дори в мислите ми.
3. С Хъдзън не сме гонили михаля, а търсехме друг морски транспортен коридор към Индия, конкурентен на португалския, защото турците бяха препречили единствения естествен път по суша.
4. Винаги съм се гордял, че съм един от изобретателите на тоалетното казанче.