Времето бе напреднало. Изтощен от борбата и всички вълнения през денонощието, паднах недалече от мраморните стъпала на църквата Сен Марко и загубих съзнание.
Колко време съм останал така, не зная. Когато се съвзех, намерих се под стълбовете до църквата. Една стара просякиня се бе сгушила край мене. Погледнах около себе си с изненада, после всичко случило се изпъкна във въображението ми.
Трябва да съм лежал дълго време в сянката на стълбовете, тъй като, когато станах, слънчевият диск беше вече над морето.
Аз слязох към Моле и преминах на острова. Не можех да остана във вътрешността на Венеция, където сигурно щях да попадна в ръцете на карабинерите.
— Те ще ви преследват, сеньоре. Ще дойдат да ви търсят тук — каза Тонино.
— Началникът на карабинерите знае много добре, че къщата на покойната ви майка е тук, на острова, и че ще може да ви намери в нея — добави Зани. — Пазете се от него, сеньор Марино!
— Не отивайте във вашата къща — каза на свой ред Андрея. — Останете тук при мен. Скрийте се в моята колиба; тя ще ви бъде едно сигурно убежище. Никой от неприятелите ви не ще се усъмни, че вие сте при мене.
— Вашето намерение е добро, Андрея. То е добро и сърдечно — отговори Марино Маринели, хващайки ръцете на стария рибар и стискайки ги горещо. — Обаче аз нямам намерение да се крия като един престъпник. Напротив, желая да накажа престъплението на другите и да си отмъстя.
— Успокойте се и размислете! Вие сте един беглец, сеньоре — каза Тонино, което Зани одобри със знак. — Приемете предложението на Андрея. Ние всички сме с вас. Никой не ще ви предаде. Спете спокойно и сигурно сред нас, на острова Сан Никола!
Двамата рибари се сбогуваха и напуснаха колибата.
— Останете, сеньоре — помоли Андрея, когато Марино понечи да се отдалечи на свой ред. — Останете под моя покрив. Тук ще бъдете в сигурност. Долу, във вашата къща, ще станете плячка на карабинерите.
— Не тръгвайте, Марино, останете — каза тогава Анунциата с молещ глас, снишен и слаб, но излизащ от сърцето. — Чуйте, молбата ми. Тук вие ще бъдете на спокойствие и вашите преследвачи не ще се усъмнят, че сте при нас. Запазете се за вашия благороден баща и за мен!
Тя се отпусна на колене пред него и издигна умолително ръце.
— Кой може да противостои на вашата молба, мило дете? — каза Марино.
— Хвала на всички светии! Вие оставате — извика Андрея. — Голяма е радостта ми да ви имам гост. Споделете моя покрив и моя хляб!
5. Дожът и дожесата
Катерина Зиани, горделивата съпруга на дожа, очакваше своя мъж в разкошно мебелираната си и приятно ухаеща на кехлибар стая.
Силвио Зиани, нейният брат, се разхождаше надлъж и нашир по скъпия килим. Дожесата, която бе станала с едно гневно движение от мекото канапе, в което почиваше, бе облечена в разкошна кадифена роба с тъмночервен цвят; една златна диадема, богато обсипана с бисери, красеше черната й коса. Черните й очи изпускаха гневен блясък, поради новината, която началникът на карабинерите й бе донесъл.
— Избягал, този безсрамник! — повтаряше тя с гневен глас. — Защо не убихте змията преди да ухапе?
— Заповедта на тримата велики инквизитори забраняваше. Той трябваше първо да си оттегли думите и да изкаже своите съучастници — отговори Силвио Зиани.
— И заради това оставихте да избяга този опасен човек, този проклетник. О, това е голям срам, Силвио! Той се подиграва с вас и в резултат на това вие се страхувате от него!
— Ти си много раздразнена, Катерина!
— Защото го мразя този незаконнороден: мразя го с всичките фибри на своето същество. Не ще се успокоя, докато и последната му капка кръв не изтече от вените му. Той е неприятел на дожа, неприятел и на Венеция. Неговата смелост е безподобна. И ето че оставили да избяга този злосторник и безсрамник.
— Успокойте се, той не ще избегне наказанието.
— Знаеш ли къде е избягал?
— Преди един час приех посещението на един рибар, когото ревността изглежда е подтикнала към предателство — възрази началникът на карабинерите. — Надявам се, че Луиджи Гримани ще може да спи спокойно. Говоря за него, тъй като в нощта след празника го видях на едно място, което по-добре е да избягва.
— Обясни ми! Какво означава това смътно подхвърляне? Къде си забелязал дожа?
— След като бях затворил незаконнородения в една килия близо до Стаите на истината и когато се връщах в палата по полуосветените коридори, видях, на една пресечка, потулена в мрак и водеща към дълбочините или право към килиите, които се намират под нивото на водата, видях казвам, да се промъква една човешка фигура, превита на две. Готвех се да заговоря мистериозното привидение и да му препреча пътя, когато познах ясно дожа Луиджи Гримани.