Тя изтърча в килията, която бе затворена отвън с една проста кука и освободи сестра Сесил. Двете сестри не се съвещаваха дълго. Тяхното решение бе взето бързо и те изтърчаха към килиите си да приведат плана в изпълнение.
Сестра Анжелика бе покрита с едно топло манто, откачено от една от съседните килии; сестра Сесил и сестра Агнес я хванаха под ръка и трите слязоха бързо в двора, решени да излязат, даже ако някой им се изпречи на пътя. Стигнаха до вратата на манастира точно в момента, когато вратарката напускаше стаичката си, оставяйки вратата полуотворена.
Без да се колебаят нито за миг, трите малки сестри прекрачиха прага. Сърцата им биеха силно; трите трепереха да не бъдат забелязани и да не би някой да познае сестра Анжелика в тяхната другарка.
Но всичко премина благополучно и те се намериха в малката дъбова горичка, която се простираше край пътя от манастира за Рим. Бяха спасени. Никой не бе забелязал бягството им. Никой не бе тръгнал от манастира след тях.
Когато бяха под закрилата на гъстата дъбова зеленина, паднаха на колене и със сълзи на очи отправиха благодарствени молитви към Света Богородица.
После ставайки, Анунциата прегърна двете монахини и им благодари сърдечно за добрината им. Те бяха я спасили от смъртта и бяха се заклели да не се отделят от нея, докато намери своя съпруг.
— Сега трябва да знаем накъде да вървим — каза Анунциата, когато радостта им се поусмири. — Аз не зная къде се намира моят любим Марино. Най-добре ще бъде за нас да отидем в Санта Рока, където ще намеря приятели, които ще го предупредят за моето завръщане.
— Къде се намира този остров, сестра Анжелика?
— О, моля ви, не ме наричайте с това име, което ми напомня лоши спомени. Наричайте ме Анунциата. Ще бъда твърде щастлива, желаете ли, мои сестри?
— Разбира се, скъпа Анунциата — извикаха двете монахини.
— Вие ме питате за разположението на Санта Рока. Тя е сред морето, близо до островите Пиеноза и Палагоза.
— Но тогава ние трябва да отидем в Термоли, откъдето ще вземем една лодка, която ще ни отведе на Санта Рока.
— Действително, струва ми се, че вече съм чувала да се произнася това име Термоли.
— Всичко се нарежда добре, скъпа Анунциата. Аз имам един брат в този град, който е риболовец и притежател на хубав кораб. Той ще ни посрещне с голямо удоволствие и ще ни отведе в Санта Рока.
— Не, вашият брат не ще ли бъде сърдит за нашето посещение?
— О, не, той е добър и ще е щастлив да ни направи услуга — увери сестра Сесил. — Не се страхувайте, малка приятелко, и оставете мен да ви заведа. Пътят от Рим до Термоли е дълъг, но небето е с нас и не ще ни изостави. Трите смели жени тръгнаха веднага на път и още същата вечер стигнаха в Палестрина. Те потърсиха убежище в един манастир, където ги приеха за през нощта и можаха да си отпочинат и възстановят силите си.
На следния ден сутринта продължиха своя път и достигнаха така, етап по етап до града Сора.
В този град по една щастлива случайност срещнаха керван пътуващи търговци, които отиваха в Ларико, малък град, намиращ се на пет мили от Термоли.
Трите млади жени се присъединиха към кервана, който се състоеше от много коли. Жените на търговците, обхванати от съжаление към трите нещастни монахини, ги взеха при себе си в колите.
Те бяха избавени от умората и лишенията. Краката им, подути от мъчителния път, им причиняваха ужасни болки.
Пътуващите търговци се грижеха за тях: предлагаха им разхладителни питиета, храна, а жените им отстъпваха леглата си, за да си отпочинат и поспят през голяма част от пътуването.
Анунциата, въпреки че бе ужасно изморена не можеше да затвори очи. Тя смяташе часовете, които още я отделяха от крайната точка на пътуването. Тя най-сетне щеше да види своя съпруг, своя любим Марино!
И нейното малко момченце, което без съмнение я очакваше с нетърпение в родния остров, тази красива Санта Рока, най-после щеше да намери майка си.
След няколко дни пътуване керванът най-сетне достигна Ларино.
Трите малки монахини се сбогуваха със своите приятели и им благодариха, със сълзи на очи, за добрините, които им бяха оказали; после тръгнаха по пътя за Термоли.
За щастие, малкото рибарско пристанище небе далече. Краят на пътуването им наближаваше!
Каква радост бе за Анунциата, когато видя сините води на Адриатика, бреговете, заливани от вълните, същите вълни, които се разбиваха о високите скали на Санта Рока!
Сърцето й затуптя силно и тя не можа да не се хвърли върху другарките си, плачеща от радост.
Стигнаха Термоли надвечер и сестра Сесил поведе другарките си към брега, до който се издигаше малката къща на нейния брат.