След като приключи, Йелм се върна в централния офис, сигурен, че разследването отново ще забуксува. Мразеше тази мисъл. Още един безсмислен месец. И едно „замразено“ лято. С неуловимия Йоран Андершон, лутащ се по улиците, въоръжен с невидима стрела за дартс. Седеше в стаята си и блееше през прозореца, когато телефонът звънна и го съживи малко.
— Йелм — отговори той.
— Най-сетне — каза спокоен глас, чийто диалект интуитивно го накара да натисне копчето за запис. Беше смоландски. — Трудно се свързах. Мудна централа. Пол Йелм, героят от „Бутшюрка“. Писаха за теб почти толкова, колкото и за мен тази пролет.
— Йоран Андершон — промълви Йелм.
— Преди дори да си помислиш да се опиташ да проследиш разговора, нека ти разкрия най-добрия метод, за да го избегнеш. Открадни мобилен телефон.
— Извинявай, че го казвам — прекъсна го полицаят не много разумно, — но това, че се обаждаш и се хвалиш, противоречи с представата ни за теб. Разваля психопрофила ти.
— Ако откриете нещо, което не го разваля, обадете ми се — едва се чуваше Йоран Андершон. — Не, не съм се обадил, за да се хваля. Обадих се, за да ти кажа да не припарваш до годеницата ми. Иначе ще трябва още повече да разваля психопрофила и да се разправя и с теб.
— Никога няма да можеш да се разправиш с мен — Йелм изпусна нервите си.
— Защо не? — попита Андершон с нескрит интерес.
— Хелена Брандберг, дъщерята на Енар Брандберг. Можеше да застреляш и нея, без да ти мигне окото, и да вземеш касетката, но предпочете да избягаш и да тикнеш записа в ръцете ни.
— Чрез него ли ме разкрихте? — учуди се Йоран Андершон. — Не е било особено лесно.
— Не беше — каза Йелм. — А ти какво си мислеше?
— Обирджията в трезора, разбира се. Чаках да го откриете и да започнете да ме издирвате. Но когато това не се случи, започнах да действам. После се появи снимката във вестниците. Като че беше жив. За какво беше нужно това?
Защо да не му кажа истината? — завъртя се в главата на Йелм.
— Тайните служби погребаха разследването с оглед на държавната сигурност.
Йоран Андершон се засмя високо. Полицаят беше на ръба да направи същото.
— Мисля, че постъпката им имаше обратен ефект — каза Андершон след миг.
— Сложи край на всичко това и се предай — кротко го прикани Йелм. — Повече от ясно показа недоволството си от поведението на банките в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Време е да спреш. Знаеш, че в момента охраняваме всички потенциални жертви.
— Не съвсем… При това не става въпрос за показване на каквото и да било, натрупаните съвпадения вече не говорят за случайност, а за съдба. Границата между двете е толкова неуловима, но прекрачиш ли я, няма връщане назад.
— За какво говориш?
— Не четеш ли вестници? — изненада се Йоран Андершон.
— Не особено често — призна Йелм.
— Аз съм народен герой, за бога! Нима не си разгръщал страниците с писма на читатели? Да имаш махмурлук, без дори да си помирисал купона, не е толкова забавно. Такова е мисленето в Швеция днес. Всички, които имат възможност и влияние, единодушно ни втълпяват, че са ни поканили на купон, за който сега трябва да платим. Що за нелепица? Това, което правя, това е купонът, вихрещият се с обратна сила пир на народа! Прочети реакциите, чуй разговорите на хората по улиците! Така постъпвам аз, може би и ти така трябва да постъпиш. Въпреки че ти си се затворил в една малка стая и си мислиш, че всичко се разиграва в нея. Но хората не спират да говорят. Вижда се кои се страхуват и кои ликуват.
— Не се опитвай да внушаваш, че имаш политическа мисия!
— Бях на един-единствен купон в онези шеметни дни — каза Андершон малко по-спокойно. — В кръчмата „Кълцано и смляно“ във Векшьо на двадесет и трети март деветдесет и първа. Тогава си отпразнувах.
— Не си никакъв революционер — упорстваше Йелм. — Това си го съчинил впоследствие.
— Естествено — отрезви се Андершон, — винаги съм гласувал за десните.
Много странен разговор, помисли си Йелм. Това не беше обсебеният сериен убиец, който седеше и чакаше с часове в празните всекидневни, който стреляше по два пъти в главите на жертвите и после слушаше джаз. Мистерията се пръсна на хиляди парчета, митът на още повече. Мистериозо, помисли си. Може би убийствата по някакъв абсурден начин го бяха изцелили. Или пък просто сега водеше относително разумен разговор с Йоран Андершон такъв, какъвто е през деня, през нощта сигурно напълно се променяше.
Хора, помисли си Йелм и каза: