— Един чисто професионален въпрос. Как влезе в домовете им?
— Ако достатъчно дълго следиш някого, скоро се сдобиваш с ключовете му по един или друг начин — отговори Андершон с безразличие. — После правиш отпечатък в буца глина и сам измайсторяваш ключа. Не е по-трудно, отколкото да шлифоваш стрела за дартс. Научаваш навиците му и го чакаш.
— Отдавна ли преследваш следващата жертва?
Моментно затишие. Йелм се опасяваше, че е затворил.
— Достатъчно дълго — Андершон все пак отговори и продължи: — Но май много се разбъбрихме. Обадих се само за да ти кажа да оставиш годеницата ми на мира. Иначе ще бъда принуден да убия и теб.
Въпросът се въртеше през цялото време в главата му. Коя беше по-добрата тактика: да го зададе сега или да го остави за по-късно? Как щеше да реагира Йоран Андершон? Странният разговор го направи още по-несигурен. Странен заради привидната си нормалност. Накрая реши да попита, макар и да грешеше:
— Ако си се свързал с Лена, сигурно знаеш, че носи в утробата си детето ти? Как ще изглежда неговото бъдеще?
Мъртва тишина.
След десет секунди чу леко щракване и разговорът приключи. Йелм постави слушалката, спря записа, извади лентата и се запъти към Хюлтин.
— Току-що говорих с него — каза той.
Хюлтин вдигна глава от книжата и го зяпна през полукръглите си очила.
— С кого?
— Йоран Андершон — отговори и размаха лентата.
Хюлтин посочи магнетофона с желязна физиономия.
Прослушаха записа. На Йелм му се стори, че на места беше прекалено пасивен, а на други — направо смешен, но като цяло се беше получил дълъг и изненадващ разговор между сериен убиец и полицай.
— Разбирам предпазливостта ти — каза Хюлтин, когато магнетофонът млъкна. — Въпреки че можеше да се пребориш за малко повече подробности. Доколкото преценявам, в целия разговор има три напътстващи момента. Първият: дори и да разтълкуваме тишината в края като незнание за бременността на годеницата му, то е очевидно, че се е свързал с нея. Тя навярно чисто и просто е премълчала този факт. И имайки предвид, че контактът е осъществен много скоро след като бяхте при нея, е възможно да са поддържали връзка и преди това; малко вероятно е да са се видели за пръв път от три месеца и половина точно в деня, след като го разкрихте. Холм трябва сериозно да се заеме с Лена Лундберг в Алготсмола. Знае повече, отколкото е казала. Вторият момент: Андершон отговаря: Не съвсем, когато казваш, че охраняваме всички потенциални жертви. Би могло да се тълкува и като че Алф Рубен Винге е на прицел; единствено него не сме открили. Трябва да положим всички усилия, за да го направим. И третият: когато го питаш отдавна ли преследва следващата жертва, той отговаря: Достатъчно дълго. Нима е готов да продължи още тази нощ? Въпреки че нощес е извършил убийството в Гьотеборг!? Добре, не е много, но достатъчно, за да действаме. Да обобщим: вероятно от Лена Лундберг ще разберем къде се крие Андершон в Стокхолм, следващата жертва май ще бъде Алф Рубен Винге, и то още тази нощ. Аз ще се обадя на Холм, ти — на Сьодерстет за Винге. Вземи мобилния телефон.
Йелм постоя за миг, без да помръдне. Хюлтин наистина беше под пара. Вече се беше нахвърлил на телефона и говореше с Шещин във Векшьо. Почти свърши, когато Йелм посегна към мобилния телефон на бюрото и набра номера на Сьодерстет.
— Арто, Винге е следващият, вероятно тази нощ. Докъде стигна? Къде си, между другото?
— Тук — отвърна Сьодерстет драматично и блъсна вратата. Затвори телефона в ръката си и продължи: — Бях в стаята. Какво открихте?
— Холм тръгва веднага към Лена Лундберг — каза Хюлтин, без изобщо да забележи ефектното влизане. После се обърна към Сьодерстет: — С кого разговаря за Винге?
Сьодерстет веднага улови ритъма:
— Със съпругата му Камила на „Нарвавеген“, с две секретарки във фирмата му Урбо Инвест на „Стурегатан“: Лиса Хегерблад и Вилма Хамар, с двама сътрудници: Юханес Лунд и Вилгот Йоферман, както и с един съсед до зазимената лятна къща на Вермдьо: полковник Микаел Шьолд.
— Колко здраво ги притисна?
— Не особено.
— Остана ли с усещането, че някой крие нещо? Помисли си добре.
— Жена му беше леко огорчена… Всеобщо чувство за дискретност в офиса…
— Добре, знаете ли дали Чавес или Нурландер са се върнали?
— Не са — каза Сьодерстет.
— Тогава се захващаме ние — реши Хюлтин, стана и си облече сакото. — Часът сега е… пет и половина. Възможно е да има някого в Урбо Инвест, ще се обадим по пътя.
— Всеки с колата си. Арто се заема със съпругата, Пол и аз отиваме във фирмата. Ако там няма никого, ще ги търсим другаде. И поддържаме връзка по телефона за всеки резултат, независимо какъв. Както обикновено избягваме радиостанцията. Ще се опитам да открия Виго и Хорхе и чакам Шещин да се обади от Алготсмола. Въпроси?