— Никакво подкрепление? — попита Сьодерстет в коридора.
— Има време — отговори Хюлтин.
На стълбите срещнаха Никлас Грундстрьом от Вътрешни разследвания. Погледът му и този на Йелм се пресякоха. Йелм усети, че просто спря за секунда.
— Стигнал си до върха, а, Йелм? — тихо попита Грундстрьом.
— Или съм затънал до шията — също тихо отговори Йелм.
— Дьос и Гран те очакват — прекъсна ги Хюлтин. — Ето ти двама, които истински се нуждаят от услугите ти.
Грундстрьом ги изпрати с поглед, докато тичаха надолу по стълбите и към колите. После продължи и уволни двамата агенти.
Поеха в една и съща посока към „Йостермалм“, сравнително бързо се промъкваха по единичната лента в натовареното движение в час пик.
— Вилгот Йоферман е в офиса — съобщи Йелм по телефона. — Очаква ни. Другите са си тръгнали. Взех адреса на служителката Вилма Хамар. Живее на „Артелеригатан“. Останалите са от предградията. Да я посетя ли?
— Да — отсече Хюлтин.
Трите коли продължиха заедно до „Хумлегорден“. Точно преди кръстовището на „Стурегатан“ и „Карлавеген“ шефът съобщи:
— Шещин се обади, че е при Лена Лундберг. След малко пак ще се чуем. Никакъв контакт с Хорхе. Вито е в Йосмо, къде изобщо се намира това, и проверява някакъв апартамент. Ще дойде, когато приключи.
Сьодерстет и Йелм завиха вдясно по „Карлавеген“, докато Хюлтин продължи десетина метра по „Стурегатан“. След няколко преки Йелм зави по „Артелеригатан“, а Сьодерстет се насочи към „Карлаплан“ и „Нарвавеген“.
Откри адреса и натисна звънеца, на който пишеше „Хамар“, чу любезен мъжки глас и вратата се отвори. На третия етаж го посрещна стабилен мъж, попреминал средната възраст, който пушеше лула.
— Криминална полиция — каза Йелм и размаха легитимацията си. Мъжът направо се обърка. — Търся Вилма Хамар. Много е важно.
— Влезте — промълви домакинът и извика: — Вилма! Полицията!
Вилма Хамар се появи откъм кухнята, като триеше ръце в една кърпа. Беше ниска и набита, някъде около петдесетте.
— Извинете за безпокойството — каза Йелм задъхано. — Мисля, че знаете за какво съм дошъл. Смятаме, че живота на шефа ви, Алф Рубен Винге, е в опасност. Не сме напълно убедени, че при предишното посещение ни казахте цялата истина за отсъствието му.
Вилма Хамар поклати глава, готова да запази лоялността си на всяка цена.
— Изчезва за по няколко дни в месеца, както казах на колегата ви. Не се бъркам в личния му живот.
— Периодични гуляи, ако питате мен — намеси се мъжът и дръпна от лулата.
— Ролф! — смъмри го Вилма.
— Знаете ли за убийствата на важните особи… — започна Йелм, когато телефонът му звънна.
— Готово — гласът на Сьодерстет в слушалката. — Жена му този път си призна. Беше си пийнала порядъчно. Има любовница, повтарям: има любовница. Но жена му не знае коя е. Все пак прояви интерес да отхапе зърната на гърдите й, ако я открием.
— Благодаря — каза Йелм и затвори.
— Нима твърдите, че… Алф Рубен е… — замънка уплашено Вилма Хамар.
— Следващата жертва, да — допълни Йелм. — Не се опитвайте да го предпазите с някаква криворазбрана лоялност, която по-скоро ще го убие. Знаем, че има любовница. Имате ли представа коя е?
Вилма Хамар се хвана за челото.
— За съжаление разполагам със секунди — спеши я Йелм, за да предотврати фабрикуването на димни завеси.
— Да — отговори тя. — Но не знам коя е. Няколко пъти вдигах телефона, когато се обаждаше. Говори с фински акцент, това е всичко. Но Лиса със сигурност знае повече.
— Секретарката?
Вилма кимна.
— Лиса Хегерблад. Живее в… как беше… Росунда? Имате ли адрес и телефон?
Жената разтвори някакъв телефонен каталог и написа адреса и телефонния номер на залепяща се жълта бележка. Йелм я закрепи за мобилния си.
— Благодаря — каза и тръгна.
Докато слизаше по стълбите, набра номера от бележката. Изчака десет сигнала свободно, преди да затвори. Тогава се обади Хюлтин.
— Намирам се при старши сътрудника Вилгот Йоферман в Урбо Инвест. След лек натиск съобщи малкото име на любовницата и описа външния й вид. Друго не му е известно, гарантирам. Ниска, с пепеляворуса коса, подстригана на черта, и се казва Аня.
— Мога да добавя, че сигурно е финландка или шведка с финландски произход — каза Йелм в слушалката, в която се чу едно „пип“.
— Някой ме търси — забърза Хюлтин. — Нещо спешно?
— Секретарката. Не отговаря.