Първото, което видяха, беше връзка различни ключове, макар и всичките да бяха гладки, без зъбци и вдлъбнатини, готови да бъдат оформени. В чекмеджето намериха и една кутия. Надписана на кирилица. Хюлтин нахлузи гумените ръкавици и я отвори. Деветмилиметрови патрони от Казахстан бяха подредени в дълги редици; не липсваха дори половината.
Под нея откриха списък, написан на машина, със седемнадесет имена. Хюлтин го вдигна внимателно и се подсмихна доволно. Кюну Дагфелт, отметка, Бернхард Странд-Юлен, отметка, Нилс-Емил Карлбергер, отметка, Енар Брандберг, отметка, Улф Акселсон, отметка. Последната отметка стоеше пред името на Алф Рубен Винге.
Йелм влезе във всекидневната. Повдигна смачкания плакат на стената. Зад него се криеше мишена за дартс. Но стрелите ги нямаше.
Претърсиха гардеробите и бюрото. Не откриха други следи от тримесечния престой на Йоран Андершон. Навит дюшек, руски куфар с пачки по петстотин крони, влажна тенджера, връзка гладки ключове, кутия патрони от Казахстан, мишена за дартс и списък с мъртъвци. Иначе по нищо не личеше да е живял тук.
Йелм посети бившите колеги стена до стена и им нареди да отцепят апартамента, да сложат нощна охрана и да изготвят техническа експертиза. Лятното слънце навън ги огря и само хладният полъх им напомни, че е вечер. Беше почти осем. Оставаше им само да започнат отначало.
Йелм и Чавес позвъниха отново на секретарката Лиса Хегерблад, този път тя отговори. Прозвуча резервирано при въпроса на Йелм за отсъствието на Винге. Не успя да й каже колко е важно, преди тя да затвори. Въздъхнаха и поеха за Росунда, за да говорят лице в лице с нея.
Хюлтин и Сьодерстет се отправиха към Стура Есинген, където младият сътрудник на Винге, Юханес Лунд, живееше в прилична къща с прилична гледка към Меларен. Само телефонният секретар отговори на позвъняванията им. Не оставиха съобщение.
Тъй като Стура Есинген се намираше значително по-близо от Росунда, Хюлтин и Сьодерстет първи стигнаха до целта си. Мъж в гащеризон ходеше нагоре-надолу по стръмната тревна площ на градината и косеше усърдно с търкалящ се уред, който приличаше на не много подходяща за целта косачка. Под яката на гащеризона се подаваха бяла яка на риза и черен възел на вратовръзка.
— Кого виждам — възкликна той, когато съгледа Сьодерстет. Спря с косенето и изключи машината. — Не сте останали много доволен…
— Защо не вдигате телефона? — попита строго Хюлтин.
— Стационарната линия е само за обикновените разговори; приема ги директно телефонният секретар. Тук — каза и се потупа по джоба с мобилния телефон — постъпват важните. — Вероятно възприе секундното им мълчание за неразбиране, защото поясни: — Позвъняванията от група Б се трупат и прослушват от жена ми, а от група А идват директно тук.
Така си е, помисли Сьодерстет и промълви:
— Погледнете небето. — Юханес Лунд погледна нагоре. — Часът е осем и половина и слънцето все още грее. След няколко часа то ще изчезне. А с него ще изчезне и Алф Рубен Винге. Разбирате ли? След няколко часа шефът ви ще бъде убит от серийния убиец, пратил в отвъдното петима многоуважавани съграждани от вашата черга.
Юханес Лунд ги гледаше изненадано.
— Убийствата на големите клечки? — попита. — О, по дяволите. Винаги съм го смятал за голяма мижитурка. Това… го издига в очите ми.
— Разкажете всичко, което знаете, за периодите му на зачезване — заповяда Хюлтин.
— Както ви казах и по-рано, не знам нищо — започна Лунд и замислено се вторачи в небето над Есинген. — Винаги се е държал студено с мен. Знае, че си върша работата много по-добре от него и печеля много повече пари за фирмата, отколкото той самият. Нужен съм му, но ме мрази. Никога не би ми се доверил за нещо лично.
— Има ли по-близки приятели, с които би го направил? — попита Хюлтин.
Юханес Лунд се засмя.
— За бога, хора! Та ние сме бизнесмени!
— Никога ли не сте срещали дребна руса финландка, подстригана на черта, която отговаря на името Аня? — намеси се Сьодерстет.
— Никога — каза Лунд и го погледна право в очите. — Съжалявам.
Мобилният на Хюлтин иззвъня. Беше Чавес.
— Стигнахме до дома на Лиса Хегерблад на „Росундавеген“. Нещо за нас, преди да влезем?
— Нищо — отвърна Хюлтин. — За жалост.
— Добре — каза Чавес, прекъсна разговора и прибра телефона в джоба на якето.
Натиснаха звънеца на вратата в Росунда. Красива руса жена, наближаваща средна възраст — човек би могъл и така да се изрази, ако не звучеше толкова ужасно, за миг се отнесе в мисли Йелм, — отвори вратата и се притесни.