Останаха в колата. Нито дума, нито движение. Йелм пушеше. Чавес като че не забелязваше.
Едно такси спря срещу маздата. За кратък, неприятен момент Пол Йелм си помисли, че това е Андершон, дошъл „да го убие“, както се беше заканил по телефона. Но вместо него от таксито слезе Шещин Холм. Бързо скочи на задната седалка.
— Направо от „Арланда“ — тихо каза тя. — Разбирам, че няма смисъл да моля за резюме?
— Родителите на Аня Парика имат парцел тук — каза Йелм и почувства ръката й на рамото си. Бързо намести своята върху нейната. После и двамата се дръпнаха.
Едно волво забръмча по миниатюрната уличка, почетена с името „Лигнагатан“[12]. Хюлтин и Нурландер изскочиха от него и се качиха в маздата. Трябваше малко да се посбутат.
— Арто скоро ще донесе карта — каза Хюлтин с леко кимване към Шещин. — Върнала си се. Хубаво. Добрах се до служител от имотния регистър на Кметството. Арто има среща с него в архива в мазето.
— Няма да разчитаме на снайперисти? — попита Йелм, надявайки се на потвърждение.
— Няма — отсече шефът. Това „няма“ означаваше много.
Мина доста време, преди колата на Сьодерстет да заподскача по „Лигнагатан“. Колегата им излезе, размахвайки картата. Посрещнаха го. Хюлтин дръпна картата и се втренчи в нея.
— Ледът се разтопи, а? — обърна се Сьодерстет към Чавес.
— Най-накрая — отвърна латиноамериканецът.
— Хайде! — зяпна Хюлтин. Надвесиха се над картата. — Ето я вилата — каза и посочи. — Всички ли я виждат? Намира се от другата страна на малка пътечка, почти на върха. По същата тази пътечка можем да стигнем до нея, ако сме дяволски предпазливи. А това е постройката отсреща, която е най-близо до целта. Вратата й е от тази страна, т.е. не гледа към вилата на Парика. Първо трябва да се доберем до нея. Пункт номер едно. За начало един от вас ще се промъкне и ще провери дали има някакво раздвижване в обекта. После от пръснатите наоколо къщурки ще можем да наблюдаваме: има две от другата страна, тях ще ги стигнете, като заобиколите отгоре, тук. Едната лежи на склона отсреща, ето тази, пункт номер две, а другата е точно под нея, на стръмното към брега на Хорнстул, тук, пункт номер три. От тези места ще наблюдаваме целта, така че никой да не успее да се промъкне вътре или вън от нея, без да го забележим. Пункт номер едно — покрива цялата предна страна, тази към пътечката. Пункт номер две я наблюдава отгоре и до голяма степен отзад, а три — малко отзад и цялата отдолу. Значи първият от вас застава на първи пункт. Ще бъде последван от още един, тъй като позицията е с приоритет. Други двама се разпределят във втори и трети пункт. Нещо неясно? Сборен пункт в подножието на хълма, откъдето и ще координираме акцията. Нурландер и аз заставаме там.
Беше трудно да се каже дали Нурландер прие задачата с облекчение, или с разочарование. Хюлтин се подсигури с благосклонността му, като каза:
— Ролята на Виго е най-важна. Той е най-близкото ви покритие. Сега: кой най-добре разбива ключалки тихо и с майсторлък?
Членовете на отряд А се спогледаха.
— Аз ще се справя — каза Чавес.
— Добре — съгласи се Хюлтин. — Ти тръгваш пръв. Йелм ще те последва след малко. Когато стигнем до сборния пункт в подножието, поемаш право нагоре. В началото има леко изкачване, но после става равно. Първата къщурка, до която стигнеш, се вижда отдолу. Ето тази. — Хюлтин през цялото време сочеше на картата и ограждаше с оранжеви кръгове, които фосфоресцираха в тъмнината. — Ще я подминеш, както и останалите три: тези тук. Пътеката завива точно над пункт номер едно, би трябвало да можеш да го видиш, когато подминеш четвъртата къщурка. Появи ли се пътеката, той застава пред очите ти. Това важи и за теб, Пол.
— Само един въпрос — прекъсна го Йелм. — Знаем ли, че в трите пункта не живее никой?
Хюлтин го погледна.
— Не — отговори. — Само предполагаме. Повечето идват през деня и човъркат нещо в градината. Но рискът да има някого, не е изключен. Тогава ще променим плана. Освен това маршрутът ти пресича няколко парцела. Представи си, че някой собственик е там и започне да ни хока, че тъпчем достойните му за награда лалета.
— Трябва да стъпвате леко и безшумно — шефът не спираше да го гледа. Възможно ли беше Хюлтин да е претупал нещата? — Крачете възможно най-далеч от постройките. И дума да не става за евакуация. Андершон със сигурност ще ни усети. Така, пункт две: Шещин, пункт три: Арто. Тръгвате заедно с Йелм, след като Хорхе ви даде сигнал отгоре, въпреки че трябва да повървите доста вляво от сборната точка, преди да започнете да се изкачвате. Скоро ще стигнете до малко по-голям път, ето тук, и ще заобиколите по него. Когато се засече с пътеката, тук, започвате да броите: една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет къщи. При деветата Шещин продължава напред и подминава още три. Третата е пункт две. Вратата гледа към върха и трябва да не се вижда от целта. Арто продължава нататък още четири постройки, докато пътят се спусне стръмно надолу. Стигнеш ли до четвъртата, след като Шещин влезе, влизаш и ти. И тя е третата направо. Вратата е разположена малко кофти и май се вижда от целта. Внимателно с ключалката в тъмницата; тихо и незабележимо.