Пол Йелм седеше ням на леглото. Нямаше какво да каже. Нищо не можеше да каже.
— Извини ме — добави убиецът, — но трябва да довърша една игра на дартс.
Извади сантиметър и стрела от джоба. Постави стрелата на масата пред себе си и запълзя, все още държейки на прицел Йелм към двамата в ъгъла. Измери някакво разстояние от неподвижното туловище на Алф Рубен Винге, отбеляза нещо на пода близо до стола и се върна на мястото си. Седна, остави сантиметъра на масата, взе стрелата и премери с ръка теглото й.
— Знаеш как се играе на петстотин и едно — каза той. — Започва се от петстотин и едно и се стига до нула. Когато уцелих окото на бика в банката в селото, ми оставаше само да изчистя резултата. Все още не съм го направил. А никога не оставям играта недовършена. Знаеш ли какво значи изчистване?
Йелм не отговори. Гледаше в една точка. Андершон вдигна стрелата.
— Трябва да уцелиш точната цифра в двойния сектор, за да стигнеш до нулата. Именно това ще направя сега. Но играта обикновено трае по-малко от четири месеца. — Стана и отиде до маркировката на пода: — Двеста тридесет и седем сантиметра. Толкова измервах и в другите всекидневни.
Вдигна стрелата към Йелм. Той само гледаше. Аня Парика се блещеше обезумяла. Дори Винге отвори очи. Всички се взираха в стрелата.
— Измъкнах я от окото на бика в Алготсмола на петнадесети февруари. Време е за изчистване.
Насочи я, прицели се и я запрати към шкембето на Алф Рубен Винге. Заби се. Очите му изскочиха от ужас. Нито вопъл през залепената с тиксо уста.
— Двойният сектор — каза Йоран Андершон. — Уцелих. Край на играта. Доста дълго продължи.
Приближи се до Йелм и клекна близо до леглото. Пистолетът все още държеше на прицел ченгето.
— Когато играя — шепнеше похитителят, — съм един много концентриран човек. След края на играта ставам напълно обикновен. Напрежението се освобождава. Мога да се впусна в ежедневието с нови сили.
Йелм все още не можеше да издаде и звук.
— А ежедневието — продължи Йоран Андершон, — ежедневието е да умреш. Бих искал да хванеш тялото ми, когато се строполи.
Пъхна пистолета в устата си. Йелм не можеше да помръдне. Героят от Халунда се вкамени, мина му през ума.
— Изчистване на резултата — каза Йоран Андершон дрезгаво.
Последва изстрелът.
Гръмна по-силно, отколкото трябваше. Андершон падна върху му. Улови го. Стори му се, че протече собствената му кръв. Погледна към прозореца над Аня и Винге. Стъклото беше на парчета. Щорите — пробити. Хорхе Чавес надничаше с мургавата си физиономия.
— Рамото — каза той.
— Ооо — простена Йоран Андершон.
[1] Централен квартал, в който живеят заможните стокхолмчани — бел.прев. ↑
[2] Южно предградие на Стокхолм, населявано от средна класа и имигранти — бел.прев. ↑
[3] Съкратено наименование на магазин за алкохол — бел.прев. ↑
[4] Площад в центъра на Стокхолм. На шведски е площад — бел.прев. ↑
[5] Жаргонно наименование на шведския футболен отбор АИК — бел.прев. ↑
[6] Жаргонно наименование на шведския футболен отбор ИФК — Гьотеборг — бел.прев. ↑
[7] Имигрантски квартал в южната част на Стокхолм — бел.прев. ↑
[8] Провинция в Западна Финландия — бел.прев. ↑
[9] Предградие в западната част на Стокхолм — бел.прев. ↑
[10] Зимната война, или Съветско-финска война е войната между СССР и Финландия, започнала на 30 ноември 1939 г. и завършила на 12 март 1940 г. с подписването на Московския мирен договор — бел.прев. ↑
[11] Парк и малки парцелчета с вилички и обработваема площ в района на Танту, на остров Сьодермалм в Стокхолм — бел.прев. ↑
[12] Lignum от латински „дърво“; Ligna е била дърводелска работилница, а по-късно и индустриален район в квартала Сьодермалм, Стокхолм — бел.прев. ↑
32.
Дори Гунар Нюберг беше там. Седеше на обичайното си място с обинтована глава и приличаше на мумията в стар филм на ужасите. Естествено, не трябваше да е там.
Всички бяха готови да си вземат довиждане и да се върнат в полицейските участъци в Худинге, Сундсвал, Гьотеборг, Вестерос, Стокхолм, Нака. Вдругиден беше първи юни. Лятото беше спасено.
Настроението беше променливо. Седяха мълчаливи. Ян-Улув Хюлтин влезе през специалната врата и я остави отворена. Беше на обикновена тоалетна.
Мистерията изчезна, но мъглата остана.
Шефът тръсна дебела папка на масата, седна и сложи очилата на големия си нос.
— Така — започна той. — Краткото обобщение на събитията от тази нощ е готово. Йоран Андершон е в болница заради относително лекото нараняване в рамото. Алф Рубен Винге е на същото място. И той с незначителни наранявания на дебелото черво. Както се очакваше, Аня Парика е в най-тежко състояние; намира се в интензивното с нелека психическа травма. Да се надяваме, че ще се оправи. Вие как сте? Пол?