Постла й на дивана и се качи в спалнята. Всичко трябваше да почака. Най-накрая щеше да има утре.
Постави уокмена на нощното шкафче, сложи касетката, пропълзя в разхвърляното легло и за секунда се замисли за милионите акари[1], с които живееше.
Всеки човек е един свят, унасяше се, пъхна слушалките и пусна записа.
Когато пианото започна мързеливо да се лута нагоре-надолу, напред-назад, тя влезе в стаята. Пропълзя до него. Ръката му обгърна тялото й. Гледаха се. Еднакви погледи в безвъзвратно разделени светове. Чувстваше дъха й на гърдите си. Чу саксофонът да акомпанира на пианото.
Мистерията изчезна, но мъглата остана.
Мистериозо.
Дуетът свърши. Саксофонът се развихри.
Прекрасна музика, мислеше си в дълбока дрямка. Чувстваше, че цял един свят му се беше изплъзнал. Може би беше време да го потърси.
Светлината угасна.
Беше стигнал до нулата.
Оставаше само краят.
[1] Малки паякообразни животни, които живеят в т.нар. домашен прах в човешките жилища. Считат се за едни от най-честите причинители на астма и алергии — бел.прев. ↑
Издание:
Арне Дал. Мистериозо
Американска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2012
Редактор: Мария Чунчева
Коректор: Снежана Бошнакова
ISBN: 978-954-2958-96-3