— През тези години създадох и издържах семейство. Не всички полицаи могат да се похвалят с това.
Полицаят с големия нос се засмя високо. Както на събеседника, така и на себе си. После реши да хвърли картите на масата:
— Рано тази сутрин създадохме чисто нов отряд в Националната полиция. За начало ще се казва, макар и нелепо, отряд А. Структуриран е като пълна противоположност на групата, разследваща убийството на Улоф Палме[3]. Без гръмки имена, без непрекъсната смяна на шефовете, без излишна йерархическа суета. Съвсем нов тип отряд: малък, стегнат, с назначения отвън, опит за разширяване, но и леко свиване на Националната полиция. Млади, но кадърни полицаи от цялата страна ще бъдат ядрото. Аз съм шефът и те искам в отряда. Когато медиите разберат, ще се нуждаем от благоразположението им, спечелено с постъпката ти. При това смятам, че си действал страшно смело. Запознах се с материала на вътрешните разследвания и така да се каже, ги освободих от по-нататъшни действия. Новият отдел е с най-голям приоритет, а когато и висшето ръководство е замесено, то дори и вътрешните трябва да се подчинят.
— Бях на крачка от уволнение само преди няколко секунди…
Хюлтин го погледна внимателно.
— Забрави го, вече е минало. Въпросът е дали си в достатъчно добра форма, за да се превърнеш в част от добре смазана машина, която работи постоянно. Изглеждаш малко уморен.
Йелм се изкашля и понапери. За момент му се стори, че се почувства щастлив.
— Прекарах доста ужасни дни. Но ако ми дадете работа, по дяволите, ще си скъсам задника. Не се шегувам.
— Но не си и чак толкова сериозен, надявам се — каза Хюлтин и изчака, преди да продължи. — Нужна ни е малко от смелостта ти, която показа в офиса на Миграционните власти. Но без да прекаляваш. Трябват ми работещи хора с фантазия и съвест. Бележките на Грундстрьом и записите показват, че си крил този характер някъде зад празните страници на досието си през всичките години. Мисля, че това е шанс да се изявиш, но също и риск да бъдеш затрупан с работа.
— За какво става дума?
— Серийно убийство. И то не на малки момченца или малки момиченца, или проститутки, или холандски къмпингуващи, както обикновено. Не, съвсем различно е, и по всичко личи, че е само в началото.
— Политици?
Хюлтин леко се усмихна и кимна, но отрече:
— Не. Но почти отгатна. Свързано е с, как да го наречем, каймака на бизнес средите. Вечерта преди ти така геройски да нахлуеш в офиса на Миграционните власти, мъж на име Кюну Дагфелт е бил застрелян в дома си в Дандерюд. Още тогава по всичко е личало, че няма да приключи току-така. Изключителната точност, хладнокръвието намекват или за професионализъм, или за пълно отчаяние. Двата варианта изключително си приличат. Дагфелт е оставил след себе си две по-големи фирми, съпруга, две деца и шест жилища в Швеция и в чужбина. Късно снощи е станало друго убийство. Този път на „Страндвеген“, в един от по-малките мезонети, осемстаен с балкон, където директор Бернхард Странд-Юлен е бил убит по идентичен начин. Два изстрела в главата, куршумите са извадени от стената с клещи или с по-големи пинцети. Без никакви следи. Обикновен деветмилиметров калибър, само това е ясно засега. Освен че става дума и за истинска огнестрелна мощ: всичките четири куршума са минали направо през черепите. Все още не знаем как извършителят е влязъл и излязъл. Личните контакти между Дагфелт и Странд-Юлен са колкото си искаш и те трябва, естествено, да се проследят; движели са се в едни и същи среди, участвали са в няколко общи сдружения, членували са в един и същ яхтклуб, играли са голф в един и същ голф клуб, служили са на един и същ орден, седели са в няколко общи управителни съвета и т.н., и т.н. Нищо странно или необичайно на повърхността.
— Специален отряд е доста решителна мярка. Какво мисли стокхолмската полиция за това, че я изместваме?
— Все още не знаем. Ще продължим да си сътрудничим. Разбира се, че мярката е сериозна. Съществува риск за значително изсмукване на главни артерии на шведския бизнес, а и малко неприятни признаци за организирана престъпност. Изключителен професионализъм, невиждан досега в Швеция. Умно постъпваме, като се подготвяме отрано. Както никога досега. — Хюлтин направи пауза. — Разбира се, някак зловещо е да сформираш специален екип на първи април…
— По-добре от петък, тринадесети, предполагам…
Хюлтин леко се усмихна, гледайки скришом часовника. Йелм разбра, че е ужасно стресиран, но не го показва по никакъв начин. Стана и му протегна ръка. Йелм я пое.
— Среща още този следобед в петнадесет часа, сградата на полицията, новата част. Входът на „Полхемсгатан“ тридесет. Какво ще кажеш?