Хюлтин не си позволи да продължи със субективните отклонения.
Стана и излезе в коридора. Последваха го, влачейки се в колона по един, добре осъзнаващи какво им предстои. После изчезнаха по двойки в определените им стаи.
Хорхе Чавес и Пол Йелм влязоха в 304-та. Беше толкова тясна, че в нея се побираха само двете набутани бюра. Компютърът стоеше точно върху пролуката между тях; мониторът можеше да направи пълен кръг. В ъгъла се крепеше малка масичка с кафе-машина. Миниатюрната стая все пак имаше прозорец, който гледаше към двора. Йелм се запъти право към него; навсякъде се виждаха само сгради на полицията, които ограждаха малък циментиран двор.
Под прозореца стоеше масичка със стар матричен принтер; кабелите на компютъра стигаха до пода, така че беше лесно да се спънеш в тях.
— Колкото по-скоро преглътнем разочарованието от липсата на собствена стая, толкова по-лесно ще свикнем — каза Хорхе Чавес. — Кое бюро си избираш?
— Изглеждат еднакви — отговори Йелм.
Чавес седна на стола по-близо до вратата, а Йелм се настани на другия. Пробваха ги, клатушкайки се напред-назад, като разсеяно запрелистваха папките пред тях.
— По-удобни са от тези в Сундсвал — обади се Хорхе Чавес.
— Какво?
— Столовете. Поне столовете са по-удобни.
Йелм кимна и почувства, че редица незададени въпроси кръжаха в пространството помежду им; въобразяваше си, че и съседът му мисли същото. Чавес наруши тягостната тишина, като подскочи и попита:
— Кафе?
— Защо не?
Латиното вдигна капака на кутията за кафе върху ъгловата масичка, наведе се и подуши.
— Аха — каза и остави гъстата смес да се процеди между пръстите му. — Аха. Как го наричат — кралско кафе? Имаш ли нещо против утре сутрин да донеса едно от Латинска Америка?
— Добре, но остави това там.
— Разбира се. Но — каза Чавес и се върна до бюрото с празната кана. Наведе се към Йелм. — Мисля, че ще те накарам да оцениш истинското колумбийско, ръчно смляно.
Йелм погледна шавливия дребосък.
— Може ли да се приготви в обикновена шведска кафе-машина?
— Аха — потвърди Чавес. — Има неизползван потенциал.
Изчезна в коридора и се върна с пълна кана вода. Отиде до ъгловата масичка и наклони съда към кафе-машината.
— Това с героя… — поде Йелм и чу първите капки върху масата. Една по една се стекоха и на пода. Останалата вода попадна на точното място. Чавес натисна копчето, докато поставяше филтъра и сипваше няколко лъжици от „кралското“. Все още с гръб към Йелм, каза:
— Изпуснах се. Случва се понякога. Стар защитен механизъм.
— Нещо притеснява ли те да работиш с мен?
— Не те познавам — каза Чавес, обърнат към стената.
— Престани — прекъсна го Йелм.
Чавес се завъртя, седна зад бюрото и се втренчи в него.
— Наистина не те познавам. Не знам какво в действителност се е случило в онази… заложническа драма. Известни са ми единствено реакциите.
— В Сундсвал?
— Нека да го кажем така: щастлив съм, че ме преместиха тук.
— С мен? В една стая?
— Отразеното в медиите не е вярно.
— Няма значение.
— За мен има. За партньорството ни има.
Настъпи тишина. Гледаха встрани. Стъмни се. Йелм стана и запали лампата на тавана. Неприятната неонова светлина постепенно огря стаята. Йелм остана прав, ярко осветен.
— Утре ще помоля Хюлтин да ти избере нов партньор — каза и излезе в коридора.
Тоалетната се намираше съвсем наблизо. Дълго не помръдна, след като се облекчи. Затвори очи и се наведе към стената. Няма изолирани действия.
Проклетият Грундстрьом. И Хюлтин. Без съмнение го чифтоса с Чавес, за да го пробва. Извади гурел от края на окото си, който полетя надолу към тоалетната чиния. Пусна водата, за да го отмие в канала, като избягваше огледалото, докато бавно и методично си миеше ръцете.
— Разбирам — каза Чавес, когато Йелм се върна. — Ти искаш да смениш партньора си по стая. Далеч от сундсвалската чернилка с голямата уста.
— По-добре сундсвалска чернилка с голяма уста, отколкото световноизвестен унищожител на чернилки — отвърна Йелм и наля две чаши кафе.
— Само един въпрос — продължи Чавес, като взе чашата. — Щеше ли да влезеш, ако беше швед?
— Той е швед — каза Йелм. Пак стана тихо. — Ще се хващаме ли за работа?
Чавес удари папката в масата няколко пъти и я отвори.
— Let’s roll — каза и размаха показалеца. — And hey…