— … Let’s be careful out there — подеха в нелеп дует.
— Започваме да остаряваме — каза Чавес, който всъщност изглеждаше безсрамно млад.
Наближаваше седем, когато Йелм беше готов със списъка. И Кюну Дагфелт, и Бернхард Странд-Юлен бяха членували в КШЯК. Преди да разбере какво означаваше съкращението, си поигра с мисълта, че господата са свирили в пънкарска банда от южните предградия. КШЯК все пак означаваше Кралски шведски яхтен клуб, чийто главен офис се намираше в Салтшьобаден. Много любители очевидно бяха членували в него, затова разкритието едва ли събуждаше интерес. Въпреки това яхтите на двамата господа се намираха на едно и също място, ако вече не и подготвени за отплаване: на яхтеното пристанище Вигбюхолм в Тебю[2], на север от Стокхолм. И двамата бяха членували и в яхтен клуб „Вигбюхолм“. Недоумяваше защо Странд-Юлен държеше яхтата си толкова далече, при условие че кейовете за яхти в Юргорден бяха под носа му.
Във всеки случай утрешната програма щеше да включи посещение на Вигбюхолм. Господата бяха играли и голф в един и същи клуб, стокхолмския, със седалище до игрището на име „Шевинге“ в Дандерюд[3]. Там се подвизаваха, когато се намираха в града. Трябваше и него да посети.
Накрая: бяха членували заедно и в Ордена Мимир[4]. Понеже нямаше ни най-малка представа за същността на това формирование, се наложи да прочете доста. Тази като цяло неизвестна на обществото дейност очевидно се ширеше сред по-висшите съсловия в цялата страна. Само Орденът на свободните зидари имаше над двадесет и пет хиляди членове, разделени в сто двадесет и пет ложи във всяко кътче на Швеция. Дори когато прочете целия наличен материал и се запозна както с монашески, така и с военни, както с държавни, така и с некомерсиални, както с големи, така и с малки ордени, дори и когато научи за основателите им през Средновековието и по-късно и се докосна до странната им йерархическа структура, дори и тогава не схвана същността на заниманията им, която в действителност беше тайна. Тайна, пазена от общественото внимание с помощта на необичайни, оцелели столетия законови параграфи, но книгите намекваха, че загадъчните ритуали вероятно са се провеждали зад стените на висшето общество. Жените са били изключени.
Орденът Мимир бе един от най-малките и най-непознатите, което правеше връзката значително по-интересна, отколкото ако господата бяха членували в Ордена на свободните зидари или на тамплиерите (последният изобщо можеше да се изключи поради добре известните им алкохолни нрави). Никъде не пишеше нищо за Ордена Мимир, но успя да открие един адрес чрез случай с данъчна измама, в който същият се споменава преди шест години. И благослови възможностите на компютъра.
Изглежда, нямаха други общи хобита. Като че три не бяха достатъчни за претрупани с ангажименти бизнесмени.
Йелм направи малък списък със задачите за утре:
Яхтен клуб „Вигбюхолм“, „Хамнвеген“ 1, Тебю.
Стокхолмски голф клуб, „Шевингестранд“ 20 А, Дандерюд.
Орден Мимир, „Сталгренд“ 2, Стария град.
Няма що, каква смяна на светове…
Протегна се. Бяха загасили лампата на тавана: беше безполезна, освен ако не си мазохист с предмет на дейност главоболие. Продължиха да работят на светлината от старите лампи по бюрата със съвсем обикновена четиридесетватова крушка. Небето все още не бе потъмняло, но отказваше да излъчва каквато и да било светлина.
Чавес беше окупирал клавиатурата и пишеше забързано.
— Ще се справиш ли със задачите им в различните бордове? — попита Йелм и стана.
— Чакай малко — отвърна Чавес, като не спираше да чатка. — Каква бъркотия.
— Смятам да тръгвам. Къде живееш? В южна посока ли си?
Чавес натисна копчето за принтиране и старият матричен принтер заскърца под прозореца. Отпи глътка кафе и се ухили неприятно.
— Живея тук — каза той и продължи мелодраматично: — Това е моят дом.
Йелм го погледна с повдигната лява вежда.
— Няма майтап — увери го Чавес. — Стаята за пренощуване два етажа по-нагоре. Утре ще ми намерят по-прилично място. Надявам се.
— Добре, до утре.
— До утре, до утре — повтори латиното и се приближи към печатащия принтер.
[1] Начин на действие (лат.) — бел.прев. ↑
[2] Богат квартал в Стокхолм — бел.прев. ↑
[3] Богато предградие на Стокхолм — бел.прев. ↑
[4] Мимир (нордически: Mimir, в превод помнещият, мъдрият) или още Мим е ас от скандинавската митология, прочут със своята мъдрост и знание. Той е обезглавен по време на войната между Аси и Вани. Впоследствие бог Один носи главата на Мимир със себе си, а тя му разказва тайни познания и го съветва — бел.прев. ↑