Отново заобиколи разделителната стена, щеше да успее с бърза игра на „501“. От 501 до нула. Няколко тройни двадесетици и няколко „булс ай“[1] ускориха броенето отпред назад.
Точно както винаги. Стрелите се забиха, където трябваше. Малко необичайният треперещ полет, който ги отличаваше, ги насочваше през цялото време към точното попадение. Оставаха му 87 точки, когато часовникът звънна.
Девет и половина.
Изцяло погълнат от стратегията преди последния кръг, той се запъти към външната врата и я отключи.
Всичко беше точно както винаги.
Трябва да го опростя, помисли си, едно петнадесет и едно двадесет, последвани от единствения „булс ай“ за сутринта, 50 точки, перфектно закръгляне. 85. Оставаше му само да изчисти двойния сектор на единицата. 87. Никакъв проблем. Трудното беше да забие третата стрела в малката черна точка на „булс ай“. Добро начало на деня.
Добро начало на един съвсем обикновен ден.
Уцели петнадесет във външния и двадесет във вътрешния кръг, заради тръпката. Стрелата се заклати до жицата към неприятната единица, но се задържа. Жицата също леко потрепери от докосването. Оставаше само окото на бика, точно в центъра. Концентрира се внимателно, вдигна стрелата, очерта кръга с дългия връх и я дръпна на десетина сантиметра назад, на височината на очите.
Точно тогава вратата се блъсна.
Не можеше да бъде. Нещо не беше както трябва. Така беше преди. Тогава.
Свали стрелата и се запъти към изхода.
Грамаден, приличащ на бик мъж сочеше дълъг пистолет към него. Застина на място. Всичко рухна. Беше грешка, такава грешка. Не сега. Само не сега. Подът се заклати под краката му.
Мъжът отиде до гишето и му подаде една празна чанта. Остави стрелата, отвори прозорчето и пое чантата парализиран.
— Напълни я — заповяда бикоподобният на развален английски.
Бавно и методично занарежда пачка след пачка. До чантата лежеше стрелата с дългия връх. В главата му настана пълен хаос. Помисли си, че му оставаше само окото на бика, сети се за Лисбет и че часът беше девет и половина, а вратата по стар навик бе отворена. Помисли за края на играта и анонимното кафяво писмо от висша инстанция, за юмруците и синините, за мекотата на Лена и зъбите, които глождеха под езика, и за окото на бика.
Здравенякът свали пистолета за миг и се огледа неспокойно наоколо.
Той се тревожеше дали ще спечели възможно най-много под възможно най-голям натиск.
— Побързай! — процеди през зъби „бикът“, като продължи да хвърля нервни погледи навън през прозореца. Очите му бяха черни, с червени кръгове.
Окото на бика, помисли си и грабна стрелата.
После оставаше само да изчисти резултата.[2]
[1] При играта на дартс стандартната мишена е разделена на двадесет номерирани секции; в центъра се намира т.нар. „булс ай“ (на английски bull’s eye, „окото на бика“, „точно в центъра“), попадението, в което се оценява с 50 точки. Около него е зеленото кръгче (25 точки) — бел.прев. ↑
[2] Изчистване на резултата, т.е. стигане до нула в играта на дартс „501“. Който пръв стигне до нула, се счита за победител — бел.прев. ↑
2.
Това, което първо впечатли Пол Йелм, беше колко отдавна не се беше возил в патрулка с примигваща синя светлина и виещи сирени. Сега седеше притиснат на задната седалка между двама униформени младши полицаи и един цивилен следовател, досущ приличащ на него. Наведе се напред и опря ръка на рамото на шофьора точно когато замириса на гума от острия ляв завой на шосе „Бутшюрка“.
— Най-добре да спрем сирените — кротко помоли Пол Йелм.
Шофьорът протегна ръка към копчето, но не стана тихо; свистящите гуми и силно ускоряващият двигател поддържаха шума.
Йелм гледаше цивилния си колега. Сванте Ернстсон държеше клатушкащата се каишка, която висеше от тавана. Наистина ли висяха каишки в модерните полицейски коли? — въртеше се в главата на Йелм, нещо, което не би трябвало да го вълнува в този момент.
Осъзна, че често мисли за неща, за които не трябваше да мисли.
И че все по-често го правеше.
Само преди месец Сванте Ернстсон беше излязъл невредим от напълно премазана полицейска кола на „Тегеленгсвеген“[1], след абсурдно преследване в индустриалната зона на Фития[2]. Ернстсон леко се засмя, когато автомобилът връхлетя натоварената магистрала на разклона за Фития, наклони се наляво при големия завой към Слагста и пресече кръстовището. „Тегеленгсвеген“ се простираше отдясно, Сванте Ернстсон се беше втренчил вляво. После леко се отпусна.
На Йелм му се стори, че вижда точно това, което виждаше и колегата му, и чувства точно това, което чувстваше и той. След почти седем години на тясно сътрудничество в един от най-тежките полицейски райони в страната се знаеха до болка. И все пак му беше ясно, че познаваха на практика само една много, много малка част от същността на другия. Нима след толкова години беше научил само това?