— Естествено — остана невъзмутим Кльовенйелм.
— Колко души членуват в Мимир?
— Шестдесет и трима — отговори Пазителят и поясни: — Много внимателно подбрани. Понастоящем са, всъщност, шестдесет и един — поправи се той.
— Не се съмнявам — съгласи се Йелм. — Познавате ли ги лично?
— Дейността на ордена не е свързана с отделната личност. Занимаваме се с надличностното и отвъдличностното. Освен това по време на ритуалите носим мантии, подобни на тази, с която съм облечен сега, и най-различни маски с образи на скандинавски богове. Рядко виждам лицата. Но ето че прекрачваме забранена зона.
— Най-строго секретна.
— Точно така — не възрази Кльовенйелм. И за секунда не постави под въпрос любопитния избор на думи.
— Питам се нещо — продължи Йелм. — Като пълен лаик… С какво ордените толкова привличат определени обществени групи?
— Бих могъл да идеализирам и да кажа, че сме обединени от желанието да разширим съзнанието, да открием пътища към скритите кътчета на душата, но нямаше да съм напълно искрен. Не мога да си затворя очите пред това, че много от боклука на света, който напуснах, преследва братята от ордена и тук: престижът, чувството да бъдеш избраник, жаждата за надмощие, завързването на контакти, освобождаване от жените и една често изкуствена привързаност към традициите; Орденът Мимир може да се проследи, например, до Йейер в началото на 19-и век, за което деветдесет процента от членовете нямат никаква представа. Ако настоявах за същата чистота и ентусиазъм от братята, както от самия мен, то тогава щях да си стоя тук сам и да си проповядвам. Което, може би, не е лоша идея. — Кльовенйелм въздъхна за миг и си възвърна обичайния гърмящ глас. — И така, как се казваха двамата покойни братя?
— Кюну Дагфелт и Бернхард Странд-Юлен.
Пазителят на Ордена Мимир продължи да щрака с пръсти върху клавиатурата.
— Разбирам — каза провлачено. — Отново прекрачихме леко магическата граница на мълчанието.
— За същата секретност ли става дума?
— Във всеки случай сме на ръба. Оставате ме да помисля за момент.
Давид Кльовенйелм получи време да помисли.
— Не — каза най-сетне. — Съдействието на органите на реда в разследване на убийствата на двама от нашите братя трябва естествено да получи приоритет. Приближете се, Йелм.
Направи го. Следеше екрана през рамото на стареца.
— Както виждате, превъртам имената относително бързо, за да не се изкушите да запомните прекалено много. Понякога пред някое от тях може да се прокрадне малка звездичка. Както пред двете, които споменахте. Ето го Дагфелт, ето го и Странд-Юлен. Виждате ли звездичката? Стои пред още десет. Може да се върнете на мястото си, Йелм.
Полицаят изпълни нареждането. Чувстваше се като ученик. Повишенията в службата очевидно не играеха зад тези стени.
— Звездичката означава, просто казано, че вече не членуват в Ордена Мимир.
— Имате предвид, защото не са платили годишната си вноска.
Залповете от смях отново подразниха тъпанчетата му.
— Това е орден, момчето ми, а не голф клуб. Не, поставил съм звездичките по съвсем други причини. Въпросните мъже предпочетоха да основат подорден на Ордена Мимир, така наречения Орден Шидбладнир[4]. Може да се каже, че бе замислен като дъщерна фирма, самостоятелен, но винаги под отчет пред пчелата майка. В него имаха намерение да прокарат идеи, които не са намерили отклик в Мимир, което ще рече, в мое лице. Всъщност нямаше никаква борба зад създаването на Шидбладнир, това бих искал да подчертая.
— Никакво шушукане по коридорите?
— Тук няма коридори и никой не шушука. Ако е имало пререкания, са били на по-лична основа, а това, както казах, не ме интересува.
— Спомняте ли си кой или кои са инициаторите на това отцепване?
— Когато ми го съобщиха преди около половин година, бяхме с маски след напрегната церемония. Не знам кой или кои са били начело. Но приех предложението им; така де, да не би да съм директор на поправителен дом. Административно ми се стори напълно приемливо. Междувременно очаквах сведения за напредък или нещо подобно, но и досега не съм ги получил.
— Какво различаваше двата ордена? За какво развитие ставаше дума?
— Не се заблуждавайте, че ще вляза толкова навътре в зоната на мълчанието, господин полицай. Отнася се до детайли в ритуала. Нищо радикално. Желание за доразвиване на определени церемониални аспекти.
— Разбира се, не си правя илюзии, че ще ме снабдите със списък на имената със звездички — каза Йелм, вече драстично понижен по ранг.
Две натискания по клавиатурата, само две, и от втория поднос за сирена се чу скърцане. Пазителят на Ордена Мимир Давид Кльовенйелм го отхлупи и изчака микроскопичният старомоден принтер да разпечата два листа формат А4.