— Предполагам, че със същия такт и внимание, каквито оказахте днес на ордена ни, ще се отнесете и към тези книжа, Йелм. Доста ще се ядосам, ако достигнат до медиите.
— Аз също — успокои го ченгето.
Станаха едновременно и се здрависаха.
— Много съм ви благодарен, Пазителю — каза Йелм и продължи: — Позволете само още един кратък въпрос. С какво всъщност се занимава един орден?
— С какво се занимава? — повтори учуден Кльовенйелм. После се отприщи.
Смехът на талази като че избута Йелм нагоре по стълбите и навън към „Сталгренд“.
Априлско време, помисли си Йелм, взирайки се през струите дъжд, които се стичаха по прозореца на кафенето. Капризно като съдбата. От време на време някой пресичаше „Вестерлонггатан“ с вдигната яка на палтото или якето, тичайки напразно покрай стената в търсене на подслон под несъществуващи балкони. Дъждът шибаше като с камшик големия прозорец на кафене „Громункен“[5], а светлината бе забележима само с отсъствието си. Присви очи и се опита да прочете разпечатките от Ордена Мимир. Внезапно проблеснала светкавица остави лилав нюанс и блокира зрението му за миг. Не виждаше нищо.
— Хиляди благодарности, няма що — обърна се на висок глас към небето.
— Заповядайте, моля — каза момичето с бялата престилка и му наля още една чаша кафе. Погледна я изненадан. Различаваше само лилав силует.
Продължи да разучава списъка, когато зрението му се възвърна. Откри домашни адреси и адреси, на които работеха братята от странното отцепническо крило — Ордена Шидбладнир. Два от тях бяха в Стария град — домашен на „Престгатан“ и на местоработата. Минаваше дванадесет, затова избра втория — компютърна фирма на „Йостерлонггатан“. Нямаше време за капризите на дъжда, глътна останалото кафе и се втурна навън по „Вестерлонггатан“ до „Йернториет“; там зави по улицата близнак на предишната. Озовал се на точния адрес, натисна звънеца на фирма Ком-Дата. Муден секретарски глас го покани с неохота да влезе. Изкачи се до втория етаж и прекрачи прага на превърнат в офис петстаен апартамент. Секретарката беше силно гримирана, с коса, вдигната на кок. Струйките вода, потекли от извадената полицейска легитимация, тутакси сбръчкаха добре подредените й книжа.
— Махнете това — ядоса се тя.
— Криминална полиция. Искам да говоря с Аксел Странделиус.
— Директорът е зает в момента. Предполагам, че нямате час за среща.
— Давам ви половин минута да му съобщите, че съм тук. След това ще вляза без покана.
Беше успял по-рано днес. Успя и сега. Една врата се отвори и безупречно облечен мъж, около петдесетте, тип първокласен шеф, безмълвно го привика в кабинета си.
— Полиция, това ми каза Сара — започна той, като се настани удобно зад бюрото си. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Вие ли сте Аксел Странделиус? — попита Йелм.
— Да. Същият.
— Членувате ли в орден на име „Шидбладнир“?
Станделиус запази кратко мълчание.
— Навлизаме в забранена зона — добави след малко.
Йелм разпозна изказа.
— Знам правилата. Единствено тайни са ритуалите. Членството само по себе си е официално. Въпреки че споменатият орден все още не е официален… Знаете защо съм тук. Виждам „Дагенс нюхетер“, „Свенска дагбладет“, „Дагенс индустри“. Публикувано е на първите им страници. Това не е игра, нито пък полицейско изнудване, а въпрос на живот и смърт. Вашият живот и вашата смърт. Дагфелт и Странд-Юлен са били част от малката отцепническа група, която преди около половин година се е откъснала от Ордена Мимир. Това означава, че вие самият сте застрашен.
Очевидно Странделиус не беше помислил за това. Буквално се смали на стола.
— Но за бога, Орденът Мимир е един от най-миролюбивите. Нима някой би…
— Най-ясната връзка между двамата мъже, убити през два дни, по еднакъв начин, е този малък Орден Шидбладнир, в който те и още десет души са членували. За мен това е предостатъчно. Търся отговори на два въпроса. Първият: кои са били движещите сили зад отцепничеството? Вторият: кои са били най-върлите му противници?
Странделиус се замисли. Дали защото се занимаваше с компютри, трябваше да структурира и анализира отговорите си, като ги подреди в съответствие със зададените въпроси.
— Първо: Дагфелт и Странд-Юлен действително бяха сред водещите фигури, но идеята беше на Рикард Франсен. Той работи и най-активно за осъществяването й. В ситуацията на Дагфелт и Странд-Юлен беше също и Юханес Норвик. Останалите сметнахме, че идеята е интересна, и я подкрепихме. А относно втория ви въпрос… Тук, за съжаление, не мога да окажа кой знае какво съдействие. Имаше всеобща подмолна вълна на недоволство, която отнесеният Кльовенйелм така и не забеляза. Опасявам се, че пак трябва да спомена името на Франсен. Той, във всеки случай, трябва да знае кои са протестирали най-много. Ако, казвам ако, това е мотивът за убийствата, то Франсен вероятно ще бъде следващата жертва.