— Тази сутрин информацията беше официално разгласена — започна мрачно. — При това във всички вестници едновременно. Някой се е обадил наоколо. Или съществува сътрудничество между всички звена на медийния апарат. Все още не сме локализирали изтичането на информация. Може би е било чисто и просто невъзможно да се запази в тайна една толкова голяма новина. Във всеки случай спечелихме няколко дни преднина.
Приближи се до бялата дъска, отви предпазителя на маркера и се подготви за стрелба. Маркерът в момента бе служебното му оръжие.
— Изглеждате доста превъзбудени днес. Да видим дали има защо. Нурландер?
Наведен над тъмносиния си тефтер, Виго Нурландер започна да докладва:
— Как са действали. Свързах се с всички: от ФБР до тайните служби на Лихтенщайн, с цял куп препратки през глобалната телефонна мрежа. Три от върлуващите банди винаги се придържат към изстрел в главата, щом става дума за убийство: клон на американската мафия, подчинен на Карпони в Чикаго — къде другаде, ако не там; полузамряло отцепническо крило на фракцията „Червената армия“, командвано от Ханс Копф, и малък руско-естонски престъпен клан, ръководен от някой си господин Виктор Х. Последният вероятно може да се нарече част от руската мафия. Във всички случаи се касае най-вече за разправа с предатели и в нито един не става въпрос само за два изстрела. Не успях да изясня точно това: двата изстрела в главата. Ще продължа да търся.
— Благодаря, Виго — продължи Хюлтин. Беше изписал цял ъгъл на дъската. — Нюберг и общите врагове?
Внушителният Гунар Нюберг изглежда се чувстваше доста неловко с химикалката в масивната дясна длан.
— Стигнах до задънена улица — започна той недоверчиво. — Така и не открих общи врагове в прекия смисъл на думата. И двамата очевидно са учили в Икономическия, но Странд-Юлен е седем години по-голям, така че едва ли са се засекли там. Иначе това е мястото, където се печелят приятели и врагове за цял живот. Преди доста време Дагфелт е изгонил колега от фирма, основана от двамата под името Конто-Лайн. Мъжът се казва Юнкас Сторм. Открих го напълно алкохолизиран в малко предприятийце за скрап в Бандхаген. Все още искрено мрази Дагфелт и цитирам: танцувал върху ковчега му, щом чул за убийството. Не познава обаче Странд-Юлен. Последният имал и съпруга, Юхана, която зарязал без пукната пара след развода през седемдесет и втора. Не познавам човек, изпълнен с по-голяма омраза от нея, и то на чисто лична основа. Надявала се, цитирам: да изям черния му дроб, преди да кремират този боклук, или по-добре, докато пламъците все още топят тази мърша. Разговарях и с опечалените семейства и установих, че скръбта по Дагфелт, въпреки всичко, е по-голяма. И синът Маркус, който е на седемнадесет, и дъщерята Макси…
— Макси? — прекъсна го Йелм.
— Очевидно това е името й — разпери ръце Нюберг.
— Извинявай. Яхтата на Дагфелт се казва „Максин“, затова…
— Продължавай.
— … и Макси, която е на деветнадесет, изглежда искрено скърбят за баща си, макар да е бил почти незабележим вкъщи. Съпругата Нини приема смъртта му хладнокръвно. Чудеше се, щом стана дума за яхтата, дали ще може да я продаде незабавно. Успокоих я, че ще може. Вдовицата на Странд-Юлен, Лилиан, показа същото хладнокръвие. Вече почти се била изнесла от апартамента на „Страндвеген“, въпреки че за развод, цитирам: и дума не можело да става; била свидетелка на случилото се с първата му съпруга, споменатата Юхана. Направи няколко намека за сексуалната ориентация на мъжа си и за педофилските му наклонности. Трябва да поразнищя това.
— Аз вече започнах — намеси се Йелм. — Графата хобита. Приключи ли?
— Само да добавя, че не открих децата: тридесетгодишната дъщеря Силвия от първия брак и двадесетгодишния син Боб — от втория. Сигурно работят в чужбина.
Йелм започна да докладва:
— Яхтата на Странд-Юлен очевидно е била място за развлечения в буквалния смисъл на думата. Говорих с член на екипажа, който постоянно се е подновявал с млади и руси младоци. Разполагам с много подробно описание на случвалото се на борда. Не знам до каква степен сте склонни да слушате отвратителни подробности…
— Достатъчни са само няколко груби щрихи — лаконичен бе Хюлтин.
— Ааа, те са груби. Гаврил се е как ли не, давал е заповеди, аранжирал е малки „сцени“, в които мъжагите са застивали по средата на акта, а той самият е обикалял наоколо и се е наслаждавал на тишината. Например пенис или наподобяващ предмет се е задържал в нечий задник четвърт час, без да помръдне и милиметър, преди Странд-Юлен да разреши. Самият той е участвал само като „режисьор“. Но нищо не намеква за връзка с Дагфелт. Още ще се поровя. Открих известни следи към сводника.