— Холм и кръгът от приятели — продължи Хюлтин с разпределените задачи. Писанията му вече покриваха значителна част от бялата дъска. Буквите прогресивно се смаляваха.
Звънливият гьотеборгски акцент на Шещин Холм се разнесе из стаята:
— През цялото време с Нюберг си прекрачваме териториите; в известен смисъл приятелите и враговете са доста трудно разграничими. Може да мисля шаблонно, но хората на подобно ниво рядко създават приятелства заради едното харесване. Предимство е, ако го правят, но по-скоро е страничен ефект, допълнителен бонус. С две думи, сприятеляват се с тези, от които имат полза. Големият и впечатляващ кръг от познати им дава престиж, разширява бизнес контактите, смисъла на живота им, а и в сексуално отношение ги сближава с навярно дълго стояли на сухо чужди съпруги. Впечатлението ми потвърждава наблюденията от другия край на Швеция, от Гьотеборг: осъждани или не, смените на партньори са толкова чести, а и спокойно може да се говори за прекрачили границата кръвосмешения и копелдащина. Смятате ли, че преувеличавам?
— Продължавай — отсече Хюлтин.
— Нини Дагфелт намекна за няколко необичайни, но хетеросексуални приключения по време на командировките на съпруга си в страната и най-вече в чужбина: Германия, Австрия, Швейцария. В Швеция бил по-скоро моногамен. А отпуските си е прекарвал винаги на прочутата яхта само със семейството си. Дъщерята, както бе споменато, е кръстена на модела на яхтата, която имат от началото на седемдесетте; на модела, а не на самата яхта, заменяна с по-голяма почти всяка трета година. Нини мразела отвратителния сух док, както го нарече, но се опитвала да не го показва. Дагфелт имал дежурна шега за нея и яхтата, която не пропускал да каже.
Шещин Холм заразгръща тефтера си.
— Иска, но не й стиска — пак се обади Йелм.
Полицайката го изгледа с леко колебание, преди да продължи:
— Точно така. Нини е пазела поведение, но се е отвращавала от, цитирам отново: пресилената семейна интимност, която пристигаше като с писмо по пощата две седмици в годината, но никога преди и след тях. Лилиан Странд-Юлен бе по-категорична, а и вече разбрахме за разюзданите плавания. Естествено съществува вероятност двете вдовици, които вече са свободни и финансово независими до края на живота си, с каквото и да се заемат, заедно да са наели професионален убиец. Тогава спекулациите за серийно убийство отиват по дяволите. Проблемът е, че двете не се познават. Имат купища общи приятели и познати, та нали са се движели в една и съща среда, но самите те не си спомнят една за друга. Така поне казват. Естествено, ще трябва да се убедим в това. Някоя си Анна-Клара Хумелстранд, съпруга на Джордж Хумелстранд, изпълнителен директор на Нимко-Финанс, изглежда е доста близка приятелка и на двете. Тази сутрин е заминала за Ница, което събужда известен интерес. Логично е госпожа Хумелстранд да е играла роля на посредник между Нини и Лилиан. Изобщо съществуват куп мотиви и в двете посоки, но без никаква съществена връзка.
— Благодаря — каза Хюлтин, който привършваше с вихрушката от думи на дъската. — Йелм?
— Предпочитам да докладвам последен, ако не възразявате. Трябва да обсъдим това-онова за нощната охрана.
— Да не би да имаш толкова сериозен кандидат още тази нощ?
— Може да се каже. Но преди това да чуем останалите. Може пък Сьодерстет или Чавес да издигнат не по-маловажна кандидатура?
Споменатите лица поклатиха глава. Хюлтин кимна едва-едва.
— Добре. Сьодерстет?
— Мислех си за това със серийното убийство — зазвъня финско-шведският акцент. — Ако сравним с подобни разследвания в чужбина, никак не сме закъснели. Две сходни убийства понякога не са нищо повече от две сходни убийства.
— Безспорно — прекъсна го Хюлтин. — Но в насоките на шефа на отдела Мьорнер и на този на Националната криминална полиция, както и според указанията на вътрешното управляващо звено, акцентът пада преди всичко върху момента на защита. Именно затова го разглеждаме като серийно убийство, преди официално да е обявено за такова. При това съм до голяма степен убеден, че случаят е точно такъв. А и в крайна сметка моята преценка определя посоката на разследването.
Опа, помисли си Йелм. Комисар Ян-Улув Хюлтин започна да си показва рогата. Но и Сьодерстет не се даваше.
— Просто разсъждавах колко модерни са в момента серийните убийства. Лесно е да се подведеш от американските болни мозъци. Откачалка на име Джефри Дамер наскоро бил осъден до живот за убийство, разчленяване и изяждане на седемнадесет тъмнокожи хлапета. Татко му описва в бестселър какво е да си баща на чудовище. И той, и синът натрупали богатство от престъпленията; симпатизанти чак от Южна Африка изпращали на Дамер пари в затвора. Да не говорим колко жълти списания в САЩ превръщат серийните убийци в герои. На това му казвам напълно пропаднала нация, чието масово безсилие я кара да съчувства на екстремисти и малоумници. Тоталното пренебрегване на всички правила омайва до немай-къде, и то толкова силно, че хората дори изпращат пари на тази измет. Не трябва ли да се запитаме какви следи би оставила подобна идиотщина в душата на шведите? Нещата са свързани.