— Добре — намеси се Хюлтин, който през цялото време си водеше бележки. — Ред е на Йелм.
— В яхтения клуб не открих нищо, което да ги свързва, но един господин на име Артур Линдвикен пази цял архив е нещица за изнудване в касата си. Без съмнение е свидетел на редица случки на яхтеното пристанище Вигбюхолм. Под буквата „С“ открих интересна пощенска картичка — показа картичката с Дионис. — Върху нея младеж на име Юрген Линден е написал телефонния си номер заедно с мил, кратък поздрав. Той ми разказа и за забавленията на „Лебеда“. Буквата „Д“ беше празна.
— Арестува ли Линдвикен и Линден? — спокойно попита Хюлтин. — Не им е чиста работата.
— Не — отговори Йелм.
— Добре — доволен бе Хюлтин.
— В клуба за голф също не открих някаква директна връзка, освен че и двамата са били доста усърдни посетители. Конфискувах, междувременно, така наречените книги за гости, в които играчите записват имената си при посещение. Още не съм ги прегледал. Третото общо хоби на господата е било членството в малък орден на име Мимир, който навярно се занимава със скандинавски езически ритуали, но както всички знаем, те се пазят в пълна тайна.
Хюлтин се намръщи.
— Посетих седалището им в Стария град, без да ми бъде разрешено да вляза в светая светих. Пазителят Давид Кльовенйелм добронамерено ми разказа, спазвайки девиза „Подчинение на върховенството“, за малък отцепнически орден вътре в Мимир, наречен на кораба на Фрей[2]: Шидбладнир; достатъчно голям, за да побере на борда си всички богове, но все пак толкова малък, че да се свие и напъха в чувал.
— Тогава какво, по дяволите, е Мимир? — възмути се Чавес.
— Толкова бос ли си по скандинавска митология? — отвърна Йелм.
— Както със сигурност се досещаш, по-позната ми е тази на инките.
— Мимир е пазител на извора на мъдростта под дървото на живота Игдрасил. От този извор пие Один[3], за да стане най-мъдър от всички богове.
— Достатъчно — заповяда Хюлтин.
— Дванадесет от около шестдесетте братя на Ордена Мимир избрали все още прохождащия Шидбладнир. Постъпката им, доколкото разбирам, не получила много похвали, по-скоро била обявена за предателство спрямо светия обет за доживотна вярност. Отцепниците били четирима; един ги предвождал, останалите трима го следвали: Юханес Норвик, Кюну Дагфелт и Бернхард Странд-Юлен.
Йелм направи изкуствена пауза, за да проследи ефекта от думите си. Нямаше никаква реакция, затова продължи:
— Професорът по търговско право Юханес Норвик в момента е на научна обиколка в Япония, но главният подстрекател към отцепничество се намира точно сега в стая триста и четири и души подозрително зърната колумбийско кафе на Хорхе. Мисля, че го познаваш, Хюлтин. Пенсионираният съдия от апелативен съд „Свеа“ Рикард Франсен.
— Аха — изненада се комисарят, макар и да не го показа изобщо.
— Какво ще кажеш? Ще вземем ли връзката за достатъчно сериозна, за да прекараме вечерта във вилата на Франсен в Нокебю? Нищо, че бившият съдия ще бъде на гости и ще се прибере доста късно. Сам.
Хюлтин поседя мълчалив, като плъзгаше показалец по носа.
— Как смятате? Не виждам по-важна следа — продължи Йелм.
— Нито пък аз — съгласи се Виго Нурландер.
— Нима трябва да повярваме, че малко противоречие в един такъв орден е достатъчно основание за убийство? — каза Шещин Холм. — Струва ми се малко съмнително.
— При обичайни обстоятелства не бихме се колебали — продължи Хюлтин. — Но сега трябва да вземем мерки още тази вечер. Сьодерстет?
— Нищо и никакъв спор в един орден не е толкова незначителен, колкото изглежда отстрани. Много мъжка гордост и престиж са заложени на карта. Финландия е добър пример за разпадащи се орденски общества. Аз бих наредил посещение в Нокебю.
Чавес кимна. Гунар Нюберг седеше мълчалив и гледаше в масата.
— Гунар? — заговори го началникът.
— Готов съм — съгласи се Нюберг. — Само че бях планирал нещо друго за тази вечер.
— Ще помисля дали да минем и без теб. Останалите отиваме. Сами и инкогнито. Нито дума на никого. Не искаме пресата да клечи в малиновите храсти на вилата на Франсен. Да повикаме ли многоуважаемия съдия?
— Набери вътрешния — посъветва го Йелм.
Хюлтин натисна 304 и каза:
— Заповядайте, Франсен. Стая 300. — Приближи се към изписаната дъска и дръпна платното.
— Последното, което предава старите борци на правосъдието, е зрението.
Вратата се отвори и затлъстелият бивш съдия от апелативен съд „Свеа“ закрачи величествено. Отиде право при комисаря и му стисна ръката.
— Комисар Хюлтин — каза Рикард Франсен припряно. — Надявам се годините да са излекували общите ни рани.