— Нужен ми е план на къщата ви и на съседните сгради. И описание на плановете ви за вечерта, които не трябва да променяте. Нашият човек със сигурност ги знае. Може ли да се проникне от задната страна?
Франсен го погледна за миг. Извади писалка от жилетката на костюма си, наведе се и започна да чертае върху празен лист на масата.
— Къщата — поясни той и посочи. — Входът, пътеката, двете съседни къщи. Дърветата, храстите, оградата, портата. Тук вътре са стълбата, антрето, коридорът, всекидневната. Жена ми спи на втория етаж. Вратата на кухнята извежда на верандата отзад. Тук. Никой не паркира колите си на пътя, така че не го правете и вие. На гости съм у стария колега Ерик Блумгрен в Юршхолм в седем часа. Познавате и него, Хюлтин. Винаги ходя и се връщам с такси. Играем шах до полунощ, пийваме половин бутилка „Реми Мартин“ и си спомняме старите времена. Предчувствам, че тази вечер ще си говорим за вас, комисарю. Приключихме ли?
— Засега. Моля ви, върнете се за малко в стаята, от която дойдохте. Йелм ще дойде след миг, за да снеме още показания. Благодаря за съдействието.
На излизане от оперативката Рикард Франсен се разсмя с глас. Всички, освен Хюлтин, го изгледаха учудено.
— Хм — измънка безизразно шефът. — Ще се промъкнем отзад, в случай че убиецът вече се навърта наоколо и дебне. Не може да няма заобиколен път през съседните парцели. Двама трябва да проследят Франсен в таксито и в Юршхолм, може да наруши рутината. Чавес и Нурландер в отделни коли. Ще се срещнете на „Дротнингхолмсвеген“.
Ченгетата изглеждаха разочаровани. Хюлтин продължи, сочейки скицата на Франсен:
— Двама ще охраняват предната страна отвън, по един от всяка страна на пътя, как му беше името?
— „Грьонвиксвеген“ — подсети го Йелм.
— „Грьонвиксвеген“ — повтори Хюлтин. — Ще бъде доста студено. Сьодерстет и Холм с радиостанции в най-близкия храсталак.
И те не бяха очаровани.
— Йелм и аз вътре в къщата. Задачата ни е да пазим бабката, вратата на кухнята и прозорците на приземния етаж. Мислиш ли, че ще се справим двамата, или да включа и Нюберг? Съжалявам, но смятам, че Нюберг е необходим. Ще можеш ли да промениш плановете си?
— Да, да — измрънка колегата. — Имах генерална репетиция.
— В хор ли пееш? — полюбопитства Шещин Холм.
— Как разбра?
— Аз пея. В Гьотеборг. А ти къде?
— В църковен хор „Нака“ — отговори огромното и тромаво ченге и лицето му грейна.
— Ами ще се наложи да я отмениш. Няма да изпуснеш кой знае колко. Добре, готови сме. Предлагам да хапнете нещо в ресторанта. Акцията започва в седемнадесет и тридесет, след около час. Йелм, изчакай малко.
Хюлтин и Йелм останаха насаме. Началникът започна да прибира нещата си и възкликна, без да вдигне поглед:
— Какъв ден!
— Засега всичко върви по план, ако това имаш предвид.
— Да, точно това — потвърди Хюлтин и напусна стаята през загадъчната врата вляво.
[1] Смоланд е провинция в Южна Швеция — бел.прев. ↑
[2] Бог на плодородието в скандинавската митология — бел.прев. ↑
[3] Върховен бог в митологията на скандинавците — бел.прев. ↑
10.
Лежеше в нещо лепкаво и кафяво. Опита се да стане, но не успя; опита се да пълзи, но не се получи; опита се да се изтегли напред, но напразно. Колкото повече шаваше и се съпротивляваше в усилието си да се измъкне, толкова по-плътно слузта прилепваше по тялото и го теглеше надолу. Отвори уста и тъкмо се канеше да извика, когато кафеникавата течност потече към гърлото. Носът му потъна, ноздрите се напълниха, оставаше единствено да чака ужасната минута на смъртта, когато за пръв път усети вонята.
— Мамка му — изпсува Нюберг и кихна.
Йелм трепна, прекалено силно.
— Опитай се да не заспиваш — нареди Хюлтин.
— Не спя — блуждаеше Йелм.
Нюберг издуха носа си и понечи да продължи:
— Скапано време — чу се от прозореца на антрето, който вибрираше обезпокоително от априлската буря над Меларен. — Добре, че съм на закрито.
— Възможно е да ни обвинят в шуробаджанащина — каза Йелм. — Навън в колите треперят стокхолмски следовател и сундсвалска чернилка, а в храстите направо се тресат финландец от Вестерос и полицайка от Гьотеборг, докато ние си седим на топличко със спомени от южните предградия и чаша кафе. И ще бъдат прави.
— Параноята е най-лошото ни професионално увреждане — поясни Хюлтин и глътна наведнъж хубавото еспресо на Биргита Франсен. — Мамка му, ама че силно!
— Това е еспресо — намеси се Нюберг. — Трябва да му се наслаждаваш на малки глътчици.