— Всъщност не пуша — поясни Нюберг.
— Нито пък аз — не изостана Йелм.
Започна да прави кафе на светлината от малкото фенерче. Имаше обикновена машина за шварц до удивително голямата за еспресо.
— Такова чудо за нищо и никаква чашка — говореше на себе си и на тъмнината, затова и Нюберг не реагира.
Изведнъж запращя в радиостанциите. Беше Шещин Холм, шептейки:
— Задава се мъж, сам. На десет метра от оградата.
Йелм остави пълната с вода кана и излезе в коридора. Дръпна си от цигарата и леко се ободри от никотина. Видя през прозореца мъжа да подминава и да поема нагоре по „Грьонвиксвеген“. След миг гласът на Сьодерстет забръмча върху гърдите му.
— Току-що мина покрай мен.
Йелм наля вода в машината, постави филтъра, измери дозата кафе, лъжичка след лъжичка, и натисна червеното копче. Направи всичко бавно и прецизно. Без излишни движения. Пушеше спокойно, когато зави по приличащия на фуния коридор до всекидневната. Хюлтин седеше в позата на убиеца на кожения диван до отдалечената стена. Стаята тънеше в приглушена тъмнина.
— Направих кафе.
— Шварц?
— Да.
— Браво.
Времето минаваше протяжно и бавно. Очите постепенно свикваха с мрака. Скоро щяха да заприличат на нощни животни, опулени в тъмницата. Йелм зави в обратната посока. Нюхът му го ориентираше по-добре от зрението. Опозна всяко ъгълче и кътче, за да може да се придвижва бързо и безпрепятствено. На слабата светлина от фенерчето, със закрита крушка, за да може да вижда в нощта, извади дебели пуловери, палта, якета, ръкавици, шапки, одеяла от няколко гардероба и ги тръшна на кухненската маса.
— Смяна. Влизам — обади се Холм.
— Аз ще изляза — каза Йелм на Нюберг, който кимна в съгласие.
Йелм беше почти облечен, когато Шещин Холм почука на задната врата. Тя направо се тресеше. Нюберг й подаде чаша кафе. Тя я сграбчи нетърпеливо с двете ръце и я вдигна към устата. Когато топлината се разля из тялото й, каза:
— Вкочаних се, без майтап.
Йелм метна одеяло на раменете й, напъха слушалката в ухото си, а щепсела в радиостанцията, нахлузи една шапка, чифт смешни пурпурни вълнени ръкавици и излезе в нощната буря.
Навън беше тъмно като в рог. Затича се приведен към трънака на Холм. Видя точно къде беше седяла, сгушена в шипката. Гледката беше идеална. Улична лампа на няколко метра осветяваше най-силно частта от пътя, видима от храстите.
Поседя там два часа. Минаха десетина коли и точно толкова велосипедисти и пешеходци, когато сетивата му сериозно се притъпиха. Беше съобщил за трима самотни минувачи покрай портата.
Шещин Холм излезе и го срещна. Сега изглеждаше доста по-свежа. В този момент съзря и фигурата на Сьодерстет да се промъква през другата половина на градината.
Влязоха заедно с Нюберг в кухнята. И двамата бяха малко или много неадекватни за няколко минути, затова прокле идеята, чиято и да беше, да се сменят едновременно. Машината за кафе стоеше включена. Успяха да напълнят по една чаша и да пийнат. Пръстите на ръцете и краката им се затоплиха, а оттам и цялото тяло. Не трябва ли да бъде обратно? — помисли си и започна да се разсъблича. Не искаше да срещне убиеца и да изглежда като участник в експедицията на Амундсен до Южния полюс.
Влезе в дневната. Хюлтин не беше помръднал. Спогледаха се безмълвно в тъмнината. Ако нещо ще се случва, ще бъде скоро, четеше се в погледите им. Излезе в коридора и застана до прозореца. Втренчи се в мрака. Вятърът беше поутихнал. Навън всичко си беше както преди.
Върви по безлюдната улица. Къщите са пръснати тук-там.
Върви с ръцете в джобовете. Напипва касетката и двата ключа, които се удрят един в друг в левия джоб. В десния се намира пистолетът с прикрепен заглушител. Крачи съвсем спокоен.
— Идва някой — прошепна Шещин Холм в радиостанцията. — Сам е. Мъж. Скоро ще мине покрай мен.
Знае точно къде се намира. Стъпките му са уверени. Тук започва оградата. Пресича пътя. Вятърът брули лицето му. Оправя чантата на рамото и посяга към портата.
Холм отново:
— Той е. Отваря вратата. Сега.
— Идва — шепне Сьодерстет почти едновременно.
Отваря бавно, безшумно. И затваря. Гледа да не стъпва на пътеката, а внимателно по тревата към къщата. Изважда ключовете и се качва по стълбата.
— Държи ключовете — шепне Сьодерстет. — Пъха единия. Сега.
Поставя ключа в ключалката, завърта го безшумно. После следващия. Пак така без звук. С едната ръка натиска бравата, а с другата държи пистолета.
Вратата се приплъзва.
Хващат го.
Йелм улавя ръцете и ги извива назад. Нюберг го бута на пода и натиска лицето му към килима. Йелм стиска ръцете на гърба. Хюлтин пали лампата и насочва оръжието. Светлината е като застинала светкавица. Йелм вече е сложил белезниците. Край.