— Какво става, по дяволите? — пита мъжът изненадано. После започва да крещи.
Холм и Сьодерстет нахлуват с извадени пистолети. Биргита Франсен се появява на стълбите. Гледа ги като обезумяла.
— Рикард — шепне тя.
— Рикард? — повтарят всички едновременно.
— Мамо — успява да каже, преди да припадне.
Влиза и затваря вратата след себе си. В къщата е съвсем тъмно, съвсем тихо. Събува обувките, слага ги в чантата и се отправя към всекидневната. Сяда на кожения диван с лице към вратата, поставя пистолета на масата и чака.
Седи, без да помръдне.
Очаква музиката.
[1] Понятие от скандинавската митология. Представлява първичната празнина, в която живее великият дух на света Фимбултир — бел.прев. ↑
11.
Ароматът, само ароматът на обикновена женска кожа. Малки, малки косъмчета в носа. Нищо друго. Не се нуждае от абсолютно нищо друго. Тя мърмори нещо, когато я докосва. Все още е студен.
— Има непознат в леглото ми — успява да каже почти насън.
— Не, не — отвръща той, като се приближава още повече. — Непознатият е в моето легло.
Като заучена фраза, повтаряна стотици пъти. Като формула. Сезам, отвори се. Сезам се колебае. Ще издържи ли? Само още няколко часа сън. Да го направят полуспящи. Все едно, че самият сън прониква, беше казала веднъж. Много отдавна.
Веднага получи ерекция. Начаса. А си мислеше, че е гроги. Ей така, на раз-два, разсъждаваше сънливо. Останалата част от тялото му спи. Кръвта се събира на едно-единствено място, което не спи. Стопля ръка под мишницата и пробно я поставя на голото бедро. Не го отблъсква. Дори не помръдва. Спи. Прави последен опит: пъха ръка под фланелката. Обгръща едната гърда. Бавно започва да кръжи около зърното. Ще почувства дразнещ гъдел и ще го отблъсне или ще й стане приятно и ще го задържи. Или просто ще продължи да спи. Все още само предполага.
Зърното набъбва. Леко помръдва. Харесва й.
Изхлузва слиповете и остава пенисът да се допре до долната част на гръбнака и дупето. Пръстът не спира да възбужда зърното, като леко го пощипва. Пенисът се плъзга нежно надолу по хълбока, отърква се в ръба на бикините и стига до бедрото. Там обръща посоката и тръгва нагоре, после пак слиза, покрай бикините се опира в дупето и се завърта към гръбнака. Прави кръгчета.
Обръща се по гръб и се повдига, подпряна на стъпалата. Сваля бикините й и долавя възбуждащия мирис. Събува слиповете си, тя се вкопчва с двете ръце и го насочва в правилната посока. Ближе с език устните й. Тя подава своя. Галят се. Бавно прониква във влажната вагина. Остават неподвижни за минути. Един в друг. Няма част от тялото, която да не се слива.
Изведнъж се изтегля навън, почти напълно, и с тласък влиза отново, до края.
Нищо не е окончателно, Йелм.
Махна шлема и стана Пол, просто Пол.
Закуската. Пол, Сила и Тува седяха на масата. Пол сънливо надничаше във вестника. Тува допи портокаловия сок и се втурна към огледалото.
— Ооооо — зажалва се тя, — приличам на Пипи Дългото чорапче!
Свали кичурите, разроши косата си и я донагласи с гребен. Сега прилича на трола Нике[1], помисли си баща й.
— Чудесна си — лицемерно каза той. — Ела.
Завтече се към масата, прегърна го набързо, върна се пред огледалото и метна раницата точно когато се звънна на вратата. Йелм отвори. Беше Мила.
— Здравей — поздрави тя.
— Здравей — отвърна Йелм.
— Хайде — провикна се Тува. — Закъсняваме.
Вратата се затръшна.
Дане слезе по стълбите и ги погледна навъсено.
— Вкъщи ли си? — попита баща си и отмина. Дълги вибрации от силния трясък.
Сила въздъхна дълбоко и каза с половин филия с пастет в устата:
— Значи се провалихте?
— Да.
— Говори ли ти се за това?
— Служебна тайна — погледна я развеселен.
— Добре, добре — каза със същото изражение.
Често се случваше. Разпознаваше мимиките и жестовете си в нея. И никога не беше ясно кой влияе на другия.
— Сбъркахме мястото, чисто и просто.
— Мислиш ли, че се е случило нещо на някого някъде другаде?
— Убеден съм. Със сигурност ще го прочетеш още в следобедния тираж на вечерните вестници. Всяка секунда може да позвъни — посочи мобилния телефон на масата. Изпи кафето, отиде до закачалката, която стърчеше в антрето, и свали дънковото си яке. Задържа го в ръка, отиде до масата и я целуна.
— На работа ли си довечера, или си свободна?
Сила поклати глава закачливо.
— На работа.