Облече якето и й изпрати въздушна целувка. Отвори вратата. Жена му се изкашля, преди да успее да я затвори. Беше хванала с два пръста, не без известна погнуса, мобилния телефон. Не спираше да звъни, затова го пусна на масата. Йелм го взе, смеейки се, и натисна слушалката. Не обели и дума през целия разговор.
— Точно както ти казах — обърна се към жена си. Телефонът потъна в джоба на якето.
Йелм получи въздушна целувка, преди да излезе в доста объркания, с дъх на лято ден.
Не духаше. Слънцето прежуряше. Само на сянка се усещаше все още колебливата пролет.
Любовта, странни мисли се въртяха в главата му. Любовта и ежедневието. Ежедневието и любовта.
Завъртя ключа и остави Норшборг зад гърба си.
Отново се налагаше да се пренесе от южните в северните квартали.
[1] Шведско радиопредаване за деца, излъчвано от 1957 до 1965 г. — бел.прев. ↑
12.
Часът беше девет и три минути, трети април. Датата, на която Густав IV Адолф е коронясан за крал на Швеция през 1800 г. в Норшьопинг, мислеше си един от тях, като се отклоняваше от по-синхронизираните разсъждения на екипа. Въпреки че в този миг разликите бяха фрапиращи, а да не говорим за апатията.
Ян-Улув Хюлтин обаче изглеждаше доста спокоен. Нямаше и помен от нощните перипетии. Закрепи внимателно очилата на носа си и запрелиства купчина документи, несъдържащи и грам милост.
Йелм се огледа наоколо в грандиозната кухня. Настроението на отряд А беше белязано от вчерашния ден. Гунар Нюберг кихаше шумно, мислейки за хорови песни и възпалени гласни струни. Виго Нурландер беше просто намръщен. Шещин Холм се опитваше да подремне, така наречената микродрямка — много политици редовно заспиваха в парламента, подпрели глава с ръка. Арто Сьодерстет, без съмнение, се намираше на друга планета. Стоеше и зяпаше през прозореца, разнищвайки мистични съвпадения.
В деня на първото убийство е починал Емануел Сведенборг[1] в Лондон през 1772 г.
После остави всичко да се изпари в етера на ясното априлско небе.
Единствените, заети с нещо в къщата, бяха съдебният лекар, няколко криминалисти и Хорхе Чавес, който изследваше всеки милиметър. От време на време техниците го гонеха от всекидневната, но той упорито се връщаше като умопобъркан престъпник на местопрестъплението.
Полицаите, пристигнали първи, се бяха върнали в районното на „Голфвеген“. Няколко цивилни асистенти охраняваха загражденията отвън. Както никога, медиите все още не бяха надушили. Освен техническия персонал, бърникащ насам-натам из всекидневната, никой друг не безпокоеше елитния отряд, докато двама добре сложени господа, около четиридесетте, с еднакви кожени якета, не нахлуха в кухнята.
— Не казвай нищо — по-русият предупреди Хюлтин. — Искаме само да видим местопрестъплението със собствените си очи.
— Ще получите доклада ми, както обикновено, в момента, в който е готов — възпротиви се комисарят и пряко волята им ги представи:
— Йилис Дьос и Макс Гран от тайните служби.
— Охранителна полиция — каза проговорилият, който очевидно беше Дьос. — Няма да ви пречим.
Влязоха в дневната и тихо размениха няколко думи със съдебния лекар и шефа на криминалистите. После обиколиха къщата, надничайки във всяко кътче, зад всяко ъгълче, и изчезнаха, както се бяха появили. Чу се само форсирането на колата.
— Сигурно ще ни се наложи по-често да общуваме с тях след случилото се — поясни шефът без особено вълнение. Никой не си направи труда да коментира думите му.
Чавес влезе в кухнята и седна до Йелм.
— Точно като при предишните — каза латиното.
— Не съвсем — поправи го Хюлтин. — Трябва да се запознаем обстойно с мнението на криминалистите. Останал е един куршум.
Седяха в кухнята на грамадната юрхолмска вила, само на няколко пресечки от дома на пенсионирания съдия Ерик Блумгрен, където също така пенсионираният му колега Рикард Франсен беше прекарал безметежна вечер върху дъската за шах с чашка коняк в ръка. Чавес и Нурландер ги бяха охранявали от служебната кола. Естествено, този факт ги тормозеше.
— Вилата е собственост на мъж на име Нилс-Емил Карлбергер. Трупът му бил открит в стаята веднага след осем и половина сутринта, когато пристигнала чистачката. Обадила се на полицията и изчезнала. Никой не знае коя е и къде се намира в момента. По всяка вероятност е отзована бежанка, криеща се от властите и изкарваща прехраната си като нископлатена прислужница. Карлбергер имал съпруга и двама големи сина. Скоро ще им съобщят. Съпругата му се намира във вилата до Халмстад, за да я подготви за лятото. Синовете живеели в Ландветер и Лунд. Никой от тях не участвал в бизнеса на баща си. Единият е ръководител полети, а другият аспирант по социология. Съпругата Нанси е била секретарка в една от фирмите от концерна на мъжа си, преди да се превърне в домакиня. Тя не е майка на синовете.